Всички присъстваха на помена в памет на Дийдри миналия ден и мъката на Ерин все още бе прясна. Това бе част от великия кръговрат - живота, смъртта и любовта. Бренан бе изпитал толкова много от първите две, но никога през няколкохилядолетния си живот не се бе осмелявал да мечтае за третото. Дръпна Тиарнан към себе си и за пореден път отправи безмълвни благодарности за присъствието й в живота си, което за него беше същински дар.
Лукас пристъпи напред, хванал спътницата си за ръка и всички притихнаха.
- Благодарим ви, че споделяте нашата радост по време на тази свещена церемония за кръщение: традиция, позната в нашата глутница още от времето, когато историята на света е започнала да се записва.
Хъни вдигна съединените им ръце.
- Също както ние се врекохме един на друг, посвещаваме живота на нашите синове в името на съюза между народите ни и стремежът той да донесе на всички нас така желаната хармония, сега и завинаги.
Лукас кимна към Тиарнан.
- Твоята поредица от статии за Литън и схемите му с вампирите постави огромен натиск върху Вашингтон и го принуди да предприеме мерки и да действа. Много от членовете на Примуса са били принудени да напуснат.
След това кимна към Даниел.
- Издигането ти като Приматор ни дава надежда.
Даниел се поклони елегантно.
- Ще дам всички от себе си, за да не ви разочаровам.
Грейс и Алексий подадоха момченцата на родителите им, които ги вдигнаха във въздуха.
- Кръщавам ви Лукас Алексий и Нейтън Бренан - обяви Лукас, а гласът му звучеше така ясно и високо. - Нека през идните векове да бъдете спиците в колелото на мира, което управлява нашата планета.
Бренан срещна стъписания поглед на Алексий през огъня.
- Знаеше ли? - попита го през мисловната им връзка.
Алексий поклати глава. И той не е знаел.
Изпълнен с най-искрени чувства, Бренан се поклони.
- Нямам думи да опиша каква голяма чест е за мен. Нека всеки ден и всяка следваща стъпка на момчетата ви, както като хора, така и като вълци, бъде благословена и подхранвана от водите на вашите прадеди.
Алексий се поклони и изрече нещо подобно, но Бренан не го чу, защото Тиарнан прошепна в ухото му.
- Добра работа, чичо Бренан.
Той се ухили.
- Чичо сега, а скоро и баща. Не трябва ли да започнем да мислим за имена? Много имена.
- Преди да мислим за бебета, нека поне да завърша със статиите - помоли тя, изглеждайки малко бледа.
- Ми амара, този път вероятно ще получиш Пулицър - отвърна той, знаейки, че тя винаги е желала да спечели престижната награда.
- Може би - каза тя и сви рамене. - Това вече не е от значение. Смъртта дава на едно момиче доста различен поглед върху живота.
- Докато всички около огъня се веселяха за здравето на бебетата, Тиарнан дръпна главата на Бренан надолу, за да застане в една линия с нейната и го целуна изпиващо. - Тук имам всичко, от което се нуждая.
Бренан си помисли, че сърцето в гърдите му може да се пръсне заради радостта, която го изпълваше. Придърпа я в прегръдките си, радвайки се на чудото да стои рамо до рамо със своите съюзници и приятели.
Бебетата избраха точно този момент да се събудят и да изискат дозата си мляко и всички се разсмяха, но тогава силно шумолене разклати храстите в далечната поляна и всички шейпшифтъри се напрегнаха. Секунда по-късно огромен тигър изскочи измежду дърветата и се запъти към огъня, като се трансформираше, докато вървеше.
- Боже, харесвам това място - отбеляза той, не напълно трансформиран, но напълно облечен. - Между другото, изкарах акъла на няколко биволи.
- Бизони - Тиарнан и Бренан го поправиха в унисон.
Всички отново се разсмяха.
Изведнъж, блещукаща спирала от зелена и златиста светлина се появи в центъра на огъня и прие формата на мъж. Принцът на Фае, за да сме точни. Рийс на Гарануин, висш принц във висшия двор на Благословените.
- Тук съм, можете да продължите - провлече той, невероятно арогантен, както винаги.
Поклони се на Лукас и Хъни и след това, дори по-дълбоко пред Конлан и Райли.
Лукас се усмихна.
- Добре дошъл, принце на Фае. Бъдещето на нашия свят ще зависи от сътрудничеството на всички мъже и жени, обединени от една цел, без значение от расата или вида им. Ще дадем всичко от себе си, за да се уверим, че децата ни ще растат в такъв свят.
- Както и ние, за нашия син - обяви Конлан.
- Ние също, за нашето дете - добави Алексий, сложил ръка на корема на Грейс.
Всички се развикаха спонтанно и там, до огъня, за съвсем кратко, се изпълниха с надежда, че битките и войната скоро ще свършат и мирът, най-сетне, ще се възцари.
Читать дальше