Алиса Дей: Разкриването на Атлантида

- Ти! - извика Тиарнан.

Щом я съзря, мъртвешкият поглед на Смити проблесна за част от секундата, позволявайки си минимално количество човешки емоции. Но след като върна погледа си към Бренан, той беше също толкова леденостуден както винаги.

- Просто минавам, за да си взема последния чек. Стомахът ми не може да понесе повече. Сега вече сме квит.

Наемникът изтри острието си в блузата на вампира и после прекоси разстоянието, делящо него и Тиарнан. Спря се пред нея и вдигна ръка, почти докосвайки косата й.

- Съжалявам - прошепна тъй тихо, че Бренан една успя да чуе, а след това се отправи към вратата.

- Бренан? - повика го Аларик, но Тиарнан поклати глава.

- Нагледахме се на достатъчно убийства - заяви тя. - А и той бе почти мил, по своя собствен, убийствен начин.

- Тя пощади живота ти, но искам да знаеш едно. Ако те видя още веднъж, ще те убия - обеща Бренан на Смити.

Смити се спря, но не се обърна. Просто кимна, продължи да върви и излезе от сградата. Когато секунди по-късно излязоха през същата врата, него вече го нямаше.

Бренан пристъпи под дневната светлина, засипвайки боговете с хвалебствия, че са се измъкнали живи. Придърпа Тиарнан по-плътно към себе си, съзнавайки, че няма да може да я изпусне от погледа си доста дълго време, дори никога. Не и докато не се почувства в безопасност, след като веднъж вече я бе изгубил.

- Може да отнеме години - прошепна той, а тя погледна нагоре към него озадачена, но той само се усмихна и я целуна по главата.

Лукас, който се бе подпрял на предницата на лъскаво, черно возило, се присъедини към тях.

- Жива си - изрече, хилейки се широко. - Слава на богинята! Хъни щеше да ме убия, ако бях позволил да ви се случи нещо.

Бренан се усмихна, усетил радост - простичка, приятна, радост да се вихри в него.

- Благодаря ти, задето ни спаси - отвърна, вдигайки вежда. -Може би следващият път можеш да останеш в колата и да слушаш музика по радиото.

- Хей! Аз се погрижих за горилите, които патрулираха наоколо -възмути се Лукас. - Не съм се покривал.

Тиарнан се разсмя.

- Благодаря ти. Благодаря на всички ви. За жена, която наскоро е била мъртва, се чувствам много добре. - Тя извърна лице към слънцето и затвори очи, като се притисна по-силно към Бренан, на когото усещането много му се нравеше. - Може би следващият път ще се задоволим с хубава ваканция на плажа?

Лукас се засмя отново.

- Гаджето ти притежава чудесен подводен имот. - Ала след миг лицето на шейпшифтъра помръкна. - По време на стрелбата изгубихме един от нашите и двама бутновници. Хората на Куин и моите се отправиха надолу към тунелите заедно с Алексий, нагърбени със задачата да унищожат всичко. Трябва да се уверим, че дори и най-малката частица от оборудването за контрол над ума е разрушена.

- Поставихме едно добро начало - отбеляза Бренан.

- Просто искам да вземете тези проклети столове и да ги изгорите парче по парче - каза Тиарнан и потрепна срещу него. -Никой не бива да изтърпява такова мъчение.

- Ще се погрижим за чистката - отвърна им Лукас. - Вие вървете. Лекувайте се и си починете. Но се върнете след седмица за кръщенето на момчетата.

- Така и ще сторим - обеща Бренан.

Двамата с Лукас стиснаха ръце, алфата го потупа по рамото, след което се обърна към института и изчезна вътре.

- Къде е Даниел? А, да - замълча Тиарнан и отново погледна нагоре, - слънчевата светлина.

- Той ще остане и ще ни помага в тунелите - обясни зад тях Аларик, което накара Тиарнан да подскочи.

- Мразя, когато правиш така - промълви тя.

Той се усмихна съвсем леко.

- Знам. Във всеки случай Даниел ще остане да помогне. Точните му думи бяха: „Трети път за късмет“. С дните му под прикритие е свършено, след като вече е твърде добре познат. Бил е избран за Приматор, или поне така твърди, и аз избрах да не се захващам за това му твърдение.

Очите на Аларик заблестяха още по-жарко и Бренан се завъртя, за да проследи погледа му Куин излизаше от входната врата на института с бледо и опънато лице. Прекоси разстоянието и застана до тях.

- Даниел ме помоли да ви кажа довиждане - каза тя. - Отсега нататък ще работи открито с нас.

Изведнъж Тиарнан издаде тих, слисан звук и се изплъзна от хватката на Бренан, като се свлече на земята. Погледна нагоре от мястото, на което се бе отпуснала в странна, приклекнала поза с почти комично изненадано лице.

- Мисля, че енергията, която ми даде, когато ме върна към живота току-що изчезна с гръм и трясък - обясни тя. - Краката ми се превърнаха в гума.