Алиса Дей: Разкриването на Атлантида

Умолявам те, Посейдон, нека да е така.

И тогава топлото и спящо тяло на Тиарнан, изкуши и неговото, водейки го към спокойствието и убежището на съня.

* * *

Тиарнан се събуди и за момент остана неподвижна, наслаждавайки се на топлината на твърдите гърди под бузата й. Слънчевата светлина нахлуваше през големите прозорци и тя изпитваше странното усещане, че е почивала в кръг от мир; кръг, който я обгръщаше и щеше да я държи близо до себе си, за толкова дълго, колкото тя се нуждаеше от неговата закрила.

С върха на пръстите си докосна гърдите на Бренан, описваше кръгове около мускулите на корема му и погали леко - само за да го подразни - изпъналата чаршафа му възбуда.

Той се напрегна под докосването й и тя се усмихна.

- Ти си буден.

Бренан премига сънено няколко пъти с прекрасните си очи пълни със задоволство.

- Да, буден съм. Как спа?

- Чудесно! Ти?

Тя се протегна разточително, наслаждавайки се на разкошното чувство. Повечето от раните, разрезите и болежките й бяха претърпели значителни подобрение заради онова, което Аларик бе направил миналия ден и я беше излекувал. Очевидно целебната сила не се ограничаваше само в една част от тялото.

- Спах много добре - отвърна Бренан, вдигайки ръка, за да обгърне гърдите й.

Тялото й незабавно откликна и тя се обърна към него, като сплете крака с неговите.

- Имам само още един въпрос - продължи той като челото му се свъси. - Коя точно си ти?

Бренан не можеше да удържи усмивката си, когато неговата жена замръзна и се вцепени в прегръдките му.

- Намирам, че ми харесва да си правя шеги, Тиарнан Бътлър, ми амара.

Жената остана с отворена уста, но след това седна на леглото, измъкна възглавницата изпод главата му и го цапардоса в лицето с нея.

- Ти...ти... мъже.

Той се разсмя гръмогласно, след което й се нахвърли и я завъртя под себе си.

- Искам всяка сутрин до края на живота си да се будя и да виждам твоето красиво лице.

Воинът я целуна, поглъщайки устните й, докато не я остави без дъх. Тиарнан обви ръце около врата му, отвръщайки с ентусиазъм на целувките му, но после се спря и му изръмжа подигравателно.

- Не съм сигурна, че ще мога да търпя странната ти версия на хумор толкова дълго - каза тя, смеейки се. - Изплаши ме до смърт.

Той моментално стана по-сериозен.

- Съжалявам. Аз нямам намерение да.

- Всичко е наред - отвърна му тя с още по-широка усмивка. -Обещавам да ти го върна.

- Най-после проклятието е развалено - каза той малко по-високо от шепот, страхувайки се Посейдон да не го чуе и да промени решението си.

- Сигурен ли си? За вечни времена?

- Няма начин да знам. Трябва да живеем животите си, ден след ден и да открием истината след всяко събуждане.

Тя се завъртя в прегръдките му и му се усмихна, приканвайки го и той тъй бавно проникна в тялото й, давайки си време, без да бърза, докато започнаха да се движат заедно в блаженство по-дълбоко от похотта, по-дълбоко от нуждата и глада. Вълни, на чиито гребени се носеха топлина и задоволство, го окъпваха, а изражението на лицето на Тиарнан бе като огледален образ на неговото. Когато заедно се понесоха над ръба на пропастта, прошепна името й, обещавайки й, че никога няма да я остави.

Два дни по-късно, дворцовите градини, Атлантида.

Тиарнан бродеше из най-великолепните градини, които бе виждала извън царството на съня и се смееше високо и радостно. Двойка пауни наклониха глави с напълно еднакви движения при звука на смеха й и след това се отдалечиха без спор, решени да свършат важни паунови работи. Птици, които не разпознаваше, изглежда, пееха песните си специално за нея. Вървеше в един миниатюрен рай и най-важната причина, че светът бе така съвършен, в момента се бе проснал на пейка, припичайки се на създаденото с магия слънце.

- Ти си голям мързеливко - подхвърли тя и се спря, за да отметне копринено меката коса от челото му.

Бренан отвори едно око.

- Ако не ме бе изморявала до точката на изтощение с ненаситните си сексуални нужди, можеше и да имам енергията да ти правя компания, докато разучаваш градините.

Независимо от факта, че през последните няколко дни ръцете и устните, даже и двете заедно обхождаха всеки сантиметър от тялото й, горещата руменина отново се настани по страните на Тиарнан.