Алиса Дей: Разкриването на Атлантида

- Върнал си я към живота? - учуди се Куин и очите й се разшириха. - Моля!

- Дълга история. Ще ти я разкажем едва след като дойдеш в Атлантида и се запознаеш с племенника си - отвърна й Бренан, докато се навеждаше, за да вдигне Тиарнан на ръце. - Аларик?

- Вече е сторено - отвърна жрецът като посочи към блещукащия портал, започнал да се оформя във въздуха. - Сега си починете, и двамата. Свършихте страхотна работа.

Тиарнан се засмя.

- Ти също. Чудесна спасителна мисия - прошепна, докато клепачите й все повече натежаваха и тя затвори очи.

- Ще заведа жена си у дома - каза Бренан и усети как силата на тези думи го изпълни с мир.

Докато престъпваше през портала, Тиарнан прошепна в ухото му

- Да, заведи ме вкъщи, моля те.

Бренан никога не бе напълно сигурен, дори и по-късно, какво точно се бе случило, но в момента, в който прекрачи портала със спящата си половинка на ръце, можеше да се закълне, че е чул портала да му проговаря.

Казваше му: „Крайно време беше“.

Бренан избута влажната коса от лицето на Тиарнан, вдишвайки чистия й сладък аромат. Тя настоя за много дълъг, горещ душ, когато стигнаха в покоите му, но не и преди кратката, но изключително болезнена задача да кажат на Конлан за Дийдри. Принцът им бе обещал да уведоми Ерин веднага след като двамата с Вен се върнат.

На Бренан му се наложи да държи Тиарнан под душа: тя беше твърде изтощена. И изобщо не се оплакваше. Но въпреки че тялото му откликна на нейното по обичайния начин, той пренебрегна напрежението в пениса си и просто й помогна да отмие петната и вонята от дните в плен от прекрасното си тяло. Търкаше я трескаво, без да спира, докато тя не изрече името му и не погледна към него с разбиране в очите.

- Няма да се получи. Не можеш да измиеш спомените - каза му.

- Бих дал всичко, да мога да премахна спомените за този ужас от ума ти - призна й, като я вдигна на ръце и я притисна по-силно към себе си.

Тя обви ръце около врата му и го целуна по бузата.

- Не. Трябва да запазя тези спомени завинаги. Особено онези със Сузана. Този единствен момент компенсира всички останали.

Бренан я целуна страстно, без думи, показвайки й колко много значи за него.

- Ами този момент?

- Най-вече той. - Последва огромна прозявка от нейна страна, като очите й се затвориха и тя отпусна глава на рамото на Бренан. -Сега може ли да поспим?

- Разбира се - измъкна я изпод душа и внимателно подсуши косата и тялото й, докато тя стоеше изправена, но отпуснато от изтощение.

Избърса набързо и себе си и я занесе до леглото. Тя се сгуши под завивките, но той не я последва, а постоя така, загледан в нея, сипещ благодарности към всички богове, дори и към Посейдон, че тя най-сетне се намираше на мястото, на което принадлежеше -своя дом.

В безопасност.

И само негова.

Тя потупа празната половина на леглото и той се присъедини към нея, дръпна я към себе си и обви ръце около нея, потъвайки в мира и радостта, които знанието, че тя е с него, му носеше.

Съвсем неочаквано Тиарнан се размърда, като се завъртя, за да погледне в очите му.

- Бренан, ти не можеш да заспиш. Нали не си забравил какво стана последния път? Чакай малко - как така ме помниш, след като ме отведоха от теб.

Точно тогава атлантът осъзна, че не й е разказал всичко. Обърна се настрани, за да я гледа право в очите и преразказа случилото се в килията. За възвръщането на спомените му, когато тя умря.

Зараждащо се откритие се разпростря по лицето й.

- Душата ми, наистина напусна тялото ми - призна тя, когато той приключи разказа си. - Условията на проклятието - изпълнили сме ги. Разбира се. Посейдон не е разполагал с дефибрилатор, по времето когато е стоварил проклятието.

- Точно така. След като тази част от проклятието е изпълнена и спомените ми са се върнали напълно, трябва да приема, че и останала част също е изпълнена.

- Ами, ако грешим.

Той тръсна с глава и след това я целуна - бавно, продължително докосване върху меките й устни.

- Не бива да мислим така. Не съм в състояние да стоя постоянно буден до края на живота си, а и отказвам да повярвам, че те открих и избавих от смъртта само за да те губя отново и отново всяка сутрин, щом отворя очи.

Тя се усмихна, но все още изглеждаше притеснена.

- Надявам се, че всичко с теб ще е наред. А и мисля, че съвсем скоро ще разберем, тъй като не мога да остана будна и секунда повече.

След като тя се сви в него и дишането й на мига влезе в бавния и продължителен ритъм на съня, Бренан отправи безмълвна молитва: