Дж. Уорд - Вечна любов

Отиде до леглото й и седна, а вените му пулсираха от желанието за мъст. Бавно, сякаш се страхуваше да не счупи рамката на леглото, той се отпусна назад и сложи глава върху възглавниците й. Върху завивката имаше тетрадка с метална спирала и той я взе. Страниците бяха изписани с нейния почерк.

Той беше неграмотен, така че не можеше да разбере думите, но те бяха красиво подредени и почеркът й се извиваше в прелестни шарки върху хартията.

На една страница случайно видя единствената дума, която можеше да разчете.

Зейдист.

Беше написала името му. Прелисти дневника, като се взираше внимателно. Напоследък често беше писала името му. Сърцето му се сви, когато си представи смисъла на думите.

Затвори тетрадката и я върна точно на мястото, откъдето я взе. После погледна надясно. Там, върху нощната масичка, имаше лента за коса, сякаш я беше свалила, преди да си легне. Взе я и уви черния сатен около пръстите си.

В дъното на стълбите се появи Бъч.

Зи скочи от леглото, сякаш го бяха хванали да прави нещо лошо. Което си беше точно така. Нямаше право да рови из личните вещи на Бела.

Но поне Бъч не изглеждаше по-спокоен от него. Той като че ли също беше изненадан от срещата им.

— Какво, по дяволите, правиш тук, ченге?

— Исках отново да огледам мястото. Но виждам, че те бива в домакинската работа.

Зейдист го изгледа гневно от другия край на стаята.

— Теб какво те засяга всичко това? Какво те е грижа, че са отвлекли една от нашите жени?

— Има значение.

— В нашия свят. Не в твоя.

Ченгето смръщи вежди.

— Ще ме прощаваш, Зейдист, но като имам предвид репутацията ти, теб какво те засяга всичко това?

— Просто си върша работата.

— Да, точно така. Тогава защо си губиш времето, излегнат на леглото й? Защо прекарваш часове наред, чистейки къщата й? И защо стискаш тази панделка толкова силно, че кокалчетата ти са побелели?

Зи погледна към ръката си и бавно я отпусна. После впи поглед в човека.

— Не се будалкай с мен, ченге. Ще си изпросиш нещо, което няма да ти хареса.

Бъч изруга.

— Виж, само искам да помогна да я намерим, Зи. Трябва… Това е важно за мен. Не ми харесва да насилват жени. Имам си гаден личен опит с този вид мръсотия.

Зейдист пъхна сатенената лента в джоба си и започна да обикаля около него, като с всеки кръг се приближаваше все повече. Бъч приклекна в отбранителна позиция, очаквайки нападението.

Зи спря точно пред него.

— Лесърите сигурно вече са я убили, нали?

— Може би.

— Да, вероятно.

Зи се наведе и пое дълбоко въздух. Не усещаше от човека да се носи миризма на страх, въпреки че масивното му тяло беше напрегнато и готово за бой. Това беше добре. На ченгето щеше да му трябва доста кураж, ако наистина искаше да си играе в дяволския пясъчник на братството.

— Кажи ми нещо — измърмори Зи. — Ще ми помогнеш ли да очистя лесърите , които са я отвлекли? Ще можеш ли, ченге? Защото… да ти кажа направо, ще полудея заради станалото.

Лешниковите очи на Бъч се присвиха.

— Ако са отнели нещо от теб, значи са отнели и от мен.

— Аз не знача нищо за теб.

— Виж, за това не си прав. Всички от братството се отнасят добре с мен, а аз не изоставям хората си, схващаш ли?

Зи измери човека с поглед. Излъчването на Бъч беше делово. Делово до мозъка на костите.

— Аз не съм по благодарностите — каза Зи.

— Знам.

Зи събра сили и протегна ръка. Изпитваше нужда да скрепи договора между двамата, въпреки че усещането щеше да е противно. За щастие, ръкостискането на човека беше внимателно. Сякаш знаеше колко е трудно за Зейдист да се допре до някого.

— Ще ги подгоним заедно — каза ченгето, когато пуснаха ръцете си.

Зи кимна. И двамата тръгнаха нагоре.

Мери махна с ръка, когато големият мерцедес намали, за да спре пред болницата. Тя притича до колата толкова бързо, че Фриц едва бе успял да излезе, а тя вече беше вътре.

— Благодаря, Фриц! Слушай, позвъних шест пъти на Рейдж, но той не вдигна нито веднъж. Всичко наред ли е?

— Да. Видях вашия господар този следобед.

Тя се обърна към догена , светнала от радост.

— Добре! И тъй като е осем часът, за него все още е рано да излезе.

Фриц запали двигателя и внимателно се включи в движението.

— Има ли нещо, което бихте желали…

Мери се пресегна от мястото си, обви ръце около дребния старец и го целуна по бузата.

— Закарай ме по-бързо у дома, Фриц. По-бързо, отколкото някога си карал. Нарушавай всички правила за движение.