Дж. Уорд - Вечна любов

Скрайб Върджин поклати глава.

Той усети раздираща болка, която нямаше да има край. Не би се учудил, ако видеше, че тялото му кърви.

— Моля ви…

— Или сега, или никога.

Рейдж потръпна. Затвори очи. Почувства смъртта да приближава с такава сигурност, сякаш сърцето му бе спряло да бие.

— Значи сега — прошепна той.

Когато Бъч се върна от болницата, първо се отби в кабинета на горния етаж в главната къща. Нямаше представа защо Рейдж му се обади и защо му каза да излезе от стаята на Мери. Първият му подтик беше да подхване спор с него, но гласът му звучеше странно, затова реши да остави нещата така.

Всички от братството бяха в стаята на Рот, мрачни и съсредоточени. И чакаха него. Докато се взираше в тях, Бъч се почувства, както някога, когато трябваше да докладва пред началниците си в полицията. След няколко месеца, прекарани в бездействие, беше доволен, че може да се върне към работата си. Въпреки че много съжаляваше, задето имат нужда от уменията му.

— Къде е Рейдж? — попита Рот. — Някой да го доведе.

Фюри изчезна. Когато се върна, остави вратата отворена.

— В банята е. Веднага ще дойде.

Рот погледна над бюрото към Бъч.

— И така, какво знаем?

— Не е много, макар едно нещо да ми дава надежда. Някои дрехи на Бела са изчезнали. Тя е подредена, така че мога да кажа, липсват само джинси и нощници, не дрехи, които би занесла на химическо чистене или нещо такова. Това ми дава надежда, че може би ще я оставят жива известно време. — Бъч чу вратата зад него да се затваря и разбра, че Рейдж е влязъл. — Така или иначе, и двата обекта, къщите на Мери и на Бела, бяха съвсем чисти, макар че ще направя още един оглед…

Бъч осъзна, че никой не го слуша. Обърна се.

В стаята беше влязъл призрак. Призрак, който много приличаше на Рейдж.

Братът беше облечен в бяло и носеше някакъв шал, омотан около врата си. Имаше и бели превръзки на двете китки. Всички места, от които се пие , помисли Бъч.

— Тя кога премина в Небитието? — попита Рот.

Рейдж само тръсна глава и отиде до един от прозорците. Втренчи се в него, макар че щорите бяха спуснати и не можеше да се види нищо.

Бъч, който беше смаян, че смъртта очевидно е настъпила толкова бързо, не знаеше дали да продължи или не. Хвърли поглед към Рот, който поклати глава и стана.

— Рейдж? Братко? Какво можем да направим за теб?

Рейдж погледна през рамо. Спря продължително поглед върху всеки един от мъжете в стаята, завършвайки с Рот.

— Не мога да изляза тази нощ.

— Разбира се, че няма. И ние ще останем и ще скърбим с теб.

— Не — остро изрече Рейдж. — Бела е някъде навън. Намерете я. Не я оставяйте… да си отиде.

— Няма ли нещо, което можем да направим за теб?

— Не мога… Разбрах, че не мога да се съсредоточа. Върху нищо. Наистина не мога… — Очите на Рейдж се обърнаха към Зейдист. — Как живееш с това? С всичкия гняв. С болката. С…

Зи се размърда неловко и се загледа в пода. Рейдж обърна гръб на групата мъже. Тишината в стаята се проточи.

После с бавна, неравномерна крачка Зейдист се приближи до Рейдж. Застана мълчаливо до него, не каза нищо, не вдигна ръка, не издаде нито звук. Само кръстоса ръце върху гърдите си и облегна рамо до неговото.

Рейдж подскочи от изненада. Двамата мъже се погледнаха един друг. После и двамата обърнаха очи към прозореца със спуснати щори.

— Продължавайте — каза Рейдж с мъртвешки глас.

Рот седна зад бюрото. И Бъч отново заговори.

До осем часа вечерта Зейдист беше приключил в къщата на Бела.

Изля последната кофа мръсна вода в кухненската мивка, после я прибра заедно с парцала за под в килера до вратата на гаража.

Сега къщата й беше чиста и всичко си беше на мястото. Когато Бела се прибереше вкъщи, щеше да види, че всичко е наред.

Той опипа тънката верижка с малки диаманти около врата си. Беше я намерил на пода предишната вечер и след като поправи скъсаната брънка, си я сложи. Тя едва обхвана врата му.

Огледа кухнята още веднъж, после слезе по стълбите в спалнята й. Беше сгънал внимателно дрехите й. Беше затворил чекмеджетата на скрина. Беше подредил шишенцата с парфюми на тоалетката. Беше почистил с прахосмукачката.

Сега отвори гардероба и докосна блузите, пуловерите и роклите й. Наведе се към дрехите и вдъхна дълбоко. Усещаше миризмата й и ароматът изгаряше гърдите му.

Онези проклети негодници щяха да платят с кръвта си за нея. Щеше да ги разкъса с голи ръце, черната им кръв щеше да го залее като водопад.