— С какво не си свикнал?
— С чувството… По дяволите. Не знам. — Дръпна се, притеснен, че е прекалено сантиментален. — Няма значение.
— Не можеш да свикнеш с чувството, че всичко е наред ли?
Кимна, защото нямаше доверие на гласа си.
Тя положи ръка на лицето му.
— Ще свикнеш. Както и аз.
— Господарю? Простете?
Ви вдигна поглед към Фриц.
— Какво има?
Догенът се поклони.
— Донесох поисканото от вас. Оставих го във фоайето.
— Отлично. Благодаря. — Той целуна Джейн. — Ще се видим по-късно, нали?
— Задължително.
Чувстваше погледа й върху себе си, докато излизаше, и това му харесваше. Всичко му харесваше. Той…
О, по дяволите. Ами просто наслаждаваше се на радостите в живота.
Забърза се към фоайето и откри оставеното от Фриц на една маса в основата на главното стълбище. Отначало не знаеше какво да прави с него. Не искаше да го повреди. Накрая го хвана нежно и отиде в библиотеката. Затвори двойните врати и помоли да бъде приет от Другата страна.
Не следваше правилата, но беше прекалено зает с намиращото се в ръцете му.
Получи позволение и се материализира в двора на Скрайб Върджин. Поздрави го същата Избраница като предния път. Амалия понечи да се поклони, но после насочи вниманието си към чуруликането, идващо от събраните му шепи.
— Какво сте донесли? — прошепна тя.
— Малък подарък. Нищо особено. — Той отиде до бялото дърво с белите цветове и отвори ръцете си. От тях излетя папагалче и кацна на един клон, все едно знаеше, че това е новият му дом.
Яркожълтата птичка заподскача по белите клони. Малките й крачета се вкопчваха в някой от тях, а после подскачаха на друг. Клъвна едно цветче, изчурулика… вдигна крак и почеса врата си.
Ви сложи ръце на кръста си и запресмята колко място има сред цветовете на дървото. Щеше да се наложи да донесе още доста птички.
Гласът на Избраницата прозвуча, преливащ от емоции.
— Тя се отказа от птичките заради вас.
— Да, и затова й нося това.
— Но жертвата…
— Вече е направена. Намиращото се на това дърво е подарък. — Той погледна през рамо. — Ще го отрупам с птички, независимо дали й харесва, или не. Сама ще реши какво да прави с тях.
В очите на Избраницата проблесна благодарност.
— Ще ги задържи. И те ще я избавят от самотата й.
Ви пое дълбоко въздух.
— Добре. Защото…
Спря по средата на изречението и Избраницата произнесе нежно:
— Не е нужно да го казвате.
Той прочисти гърло.
— Ще й предадеш ли, че са от мен?
— Не е нужно. Кой друг, освен сина й би проявил такава доброта?
Ви погледна назад към самотната жълта птичка насред бялото дърво. Представи си клоните отново запълнени като преди.
— Истина е — отговори.
Без нито дума повече той се дематериализира обратно в живота, който му беше даден. Животът, воден от него. И за първи път беше благодарен, че се е родил.
Уиджа — спиритическа дъска за викане на духове. — Б.р.
Прочут баскетболист от „Ню Йорк Янкис“. — Б.пр.
Уолфганг Пак — известен американски готвач, ресторантьор, бизнесмен и актьор от австрийски произход. — Б.пр.
Стокхолмският синдром е психологическо явление, при което пленен или отвлечен човек се привързва към похитителя си и започва да изпитва симпатия към него. — Б.р.
Патриша Камбъл Хърст (род. 1954 г.) — наследничка на вестникарски магнат, станала жертва на отвличане, придобило голяма публичност през 1974 г. и впоследствие присъединила се към похитителите си и участвала във въоръжен банков обир. — Б.пр.
Брам Стокър (1847–1912) — ирландски писател, най-известен с хорър романа си за Дракула. — Б.пр.
Хосе Кансеко (род. 1964 г.) — известен американски бейзболист от кубински произход. — Б.пр.
Популярен филмов герой-боксьор, в изпълнение на актьора Силвестър Сталоун във филма „Роки“. — Б.р.
Клайв Баркър (род. 1952 г.) — английски писател, автор на романи на ужаса. — Б.пр.
Бети Буп — героиня в едноименен анимационен сериал. — Б.пр.
„Скенери“ — научнофантастичен филм на ужасите от 1981 г. — Б.пр.
Брус Уейн — тайната самоличност на Батман, милионер, а по-късно и милиардер. — Б.пр.
Норман Рокуел (1894–1978) — американски илюстратор, известен със сантименталните си и идеализирани битови картини. — Б.пр.
Читать дальше