Дж. Уорд - Освободена любов

— Тя каза, че се изисква жертва, за да върнеш някого. Какво й даде? Каква сделка сключи?

— Какво имаш предвид?

— Тя не дава нищо, без да поиска друго в замяна. Какво взе от теб?

— Нищо. Не ми е искала нищо.

Той поклати глава и изглежда се канеше да заговори. Но после я обгърна с масивните си ръце и я притисна към треперещото си, излъчващо топлина тяло. За разлика от всички други обстоятелства, при които трябваше да се съсредоточи, за да усеща предметите, с Ви се случи от само себе си. Опряна в него, нямаше усещането за безплътност, без да е необходимо да полага каквито и да било усилия.

Личеше, че плаче, по начина му на дишане и по това как се притискаше в нея, но тя знаеше, че ако опита да го успокои с думи, той щеше да спре на мига. Затова просто го прегърна и го остави да продължи.

Тя самата едва се крепеше да не рухне емоционално.

— Мислех, че вече никога няма да правя това — заговори той с пресекващ глас.

Джейн затвори очи и го стисна здраво, като мислеше за онзи момент в мъглата, когато се беше отказала от него. Ако не го беше направила, сега нямаше да са заедно, нали така?

Майната й на свободната воля , помисли си тя. Съдбата беше тази, която имаше значение, въпреки че можеше да е много болезнена на пръв поглед. Защото любовта в различните си форми винаги бе трайна. Тя беше безкрайна. Вечна. Тя беше тази, която устояваше на времето. Нямаше представа кой или какво е Скрайб Върджин. Не знаеше къде е била самата тя и как така се върна. Но знаеше едно.

— Ти беше прав — каза тя, опряла лице в гърдите на Ви.

— За какво?

— Вярвам в Бог.

На следващата вечер Джон нямаше часове и седна заедно с братята за Първото хранене. Настроението в къщата се беше подобрило осезаемо в сравнение с последните няколко седмици. Но той със сигурност не споделяше общата еуфория.

— Така че — говореше Фюри, — отидох при Скрайб Върджин и й казах за патрона.

— Мили боже. Директрис. — Вишъс се наведе напред, без да пуска ръката на Джейн. — Реших, че е бил лесър .

Ви не се отделяше от своята лекарка, сякаш се страхуваше тя да не изчезне. Което донякъде беше разбираемо. Джон се опитваше да не се взира в нея, но беше трудно. Носеше една от тениските на Ви и чифт сини джинси и ги изпълваше нормално. Но намиращото се вътре беше… дух, по негови предположения.

— Разбира се, че така ще решиш — отговори Фюри и се обърна към Бела, за да й подаде съда с маслото. — Всички така мислехме. Но тази жена е имала сериозен мотив. Искала е да продължи да командва, а с появата на Примейл на сцената това няма как да се случи. Класически сценарий.

Джон хвърли поглед към мълчаливата блондинка от другата страна на Фюри. Избраницата наистина беше красива, с ефирната хубост, присъща на ангелите. От нея се излъчваше неземно сияние. Но не беше щастлива. Хранеше се със сведен поглед.

Освен когато очите й се насочваха към Фюри. А това се случваше, когато той заговореше или погледнеше към Бела.

От челото на масата прозвуча суровият глас на Рот.

— Директрис трябва да умре.

Фюри се прокашля и взе обратно съда с масло от Бела.

— Смятай го за сторено, господарю.

Мили боже. Нима Фюри…

— Добре. — Рот кимна с разбиране и одобрение. — Кой ще я замести?

— Скрайб Върджин ме попита кого искам да избера за поста, но не познавам…

— Амалия — произнесе русата Избраница. Всички глави се обърнаха към нея.

— Моля? — попита Фюри. — Какво каза?

Когато заговори, гласът й беше прекрасен. Звънлив, нежен и мелодичен.

— Ако не е неуважително, бих ли могла да предложа Избраницата Амалия? Тя е сърдечна, мила и с подходящо старшинство.

Жълтите очи на Фюри изучаваха жената, но изражението му беше резервирано, като че не знаеше какво да каже или как да постъпи.

— Тогава тя е тази, която ще посоча. Благодаря ти.

За миг тя вдигна поглед към него и лицето й порозовя. Но Фюри отклони очи и тя направи същото.

— Всички ще почиваме тази нощ — заяви Рот рязко. — Имаме нужда да се прегрупираме.

Рейдж изръмжа от другия край на масата.

— Пак ли ще ни караш да играем „Монополи“?

— Да. — От страна на Братството се разнесе дружен стон, който Рот напълно игнорира. — Веднага след вечеря.

— Има нещо, което трябва да свърша — каза Ви. — Ще се върна възможно най-скоро.

— Добре, но няма да можеш да използваш фигурката на кучето или обувката. Те винаги се избират първи.

— Ще го преживея.

Фриц влезе с огромен поднос със сладкиш „Печена Аляска“ 16 16 Печена Аляска — сладкиш с пандишпан, сладолед и запечен белтък. — Б.пр. .