Дж. Уорд - Свещена любов

И все пак не бе проявил слабост нито веднъж. Колкото и зле да се чувстваше, не се поддаваше. А беше спрял и алкохола.

За сметка на това правеха много секс. Което напълно я устройваше.

Фюри излезе от нея и я изтъркаля по гръб. После отново се намести в сърцевината й и я целуна настойчиво, а ръцете му обхванаха гърдите й и пръстите му милваха стегнатите й зърна. Тя се притисна към него, после плъзна ръце помежду телата им, обхвана ерекцията му и започна да го гали както той обичаше — от основата до върха, от основата до върха.

На бюрото мобилният му телефон иззвъня, но те не му обърнаха внимание. Тя се усмихна широко и го насочи обратно в себе си. Когато отново станаха едно, пожарът ги обхвана и ритъмът им стана настойчив. Вкопчена в издигащите се и спускащи се рамене на своя любим, тя беше отнесена надалеч от него, с него.

След като трескавата им възбуда отмина, тя отвори очи и срещна топлия жълт поглед, който я караше цялата да пламти.

— Обичам събуждането — каза той и я целуна по устата.

— Аз също…

Противопожарната аларма на стълбището се включи с пронизителен вой, който те караше да искаш да си глух.

Фюри се разсмя и се обърна настрани, като я притисна към гърдите си.

— Пет… четири… три… две…

— Прощааавайте! — извика Лейла от долната площадка.

— Какво беше този път, Избранице? — провикна се той в отговор.

— Бъркани яйца.

Фюри поклати глава и каза тихичко на Кормия.

— Аз пък си помислих, че са били препечените филии.

— Няма как. Тя счупи тостера вчера.

— Така ли?

Кормия кимна.

— Опита се да пъхне парче пица в него. И сиренето направи белята.

— Навсякъде ли потече?

— Навсякъде.

— Няма страшно, Лейла — извика той. — Може да почистиш тигана и да опиташ отново.

— От този тиган май вече нищо не става.

Фюри понижи глас.

— Въобще нямам желание да питам.

— Тия неща не са ли метални?

— Би трябвало.

— Най-добре да отида да помогна. — Кормия седна в леглото и извика: — Ей сега слизам, сестро. Две секунди.

Фюри я придърпа към себе си за целувка, после я пусна. Тя взе бърз душ, светкавично бърз, и излезе, облечена в широки джинси и една от ризите „Гучи“ на Фюри.

Може би поради всичките години, през които беше носила роби, не обичаше впити дрехи. Което напълно удовлетворяваше нейния хелрен , защото той я харесваше в своите дрехи.

— Този цвят много ти отива — промърмори той, докато тя сплиташе косата си.

— Харесваш бледолилаво значи? — извърна се към него тя и срещна блестящия му жълт поглед.

— О, да. Харесвам го. Ела тук, Избранице.

Тя постави ръце на кръста си, когато отдолу се разнесоха звуци от пиано. Което означаваше, че Селена е станала.

— Трябва да сляза долу, преди Лейла да е подпалила къщата.

Фюри се усмихна с онази усмивка, когато си я представяше много, много гола.

— Ела тук, Избранице.

— Какво ще кажеш да сляза и да се върна с храна?

Фюри с цялата си наглост отметна чаршафа и обхвана с ръце твърдия си, наедрял член.

— Само ти имаш онова, за което съм гладен.

Към хора от шумове, долитащ от долния етаж, се прибави и прахосмукачка, така че нямаше съмнение кой още е станал и се е разшетал. Амалия и Феония всеки ден хвърляха чоп коя да използва прахосмукачката „Дайсън“. Нямаше значение дали килимите в къщата на Ривендж имаха нужда от чистене или не, прахосмукачката постоянно работеше върху тях.

— Две секунди — каза тя, като добре знаеше, че ако влезе в обхвата на ръцете му, двамата отново ще се вкопчат един в друг. — После се връщам и можеш да нахраниш устата ми, ставали?

Масивното тяло на Фюри потрепна и той извърна очи към тавана.

— О, да, това е… О, да , това е много добър план.

От телефона му се разнесе припомнящо звънене и той със стон посегна към нощното шкафче.

— Добре, върви сега, че иначе няма да те пусна оттук още час. Или четири часа.

Тя се засмя и тръгна към вратата.

— Мили… Боже.

Кормия се обърна.

— Какво има?

Фюри бавно седна в леглото, като държеше телефона така, сякаш струваше далеч повече от четиристотинте долара, които бе платил за него предишната седмица.

— Фюри?

Той обърна екранчето към нея.

Съобщението беше от Зейдист: Роди се момиченце. Преди два часа. Нала. Надявам се вие да сте добре. Зи.

Тя прехапа устна и положи ръка върху рамото му.

— Трябва да отидеш в имението. Трябва да го видиш. Да ги видиш.

Фюри преглътна мъчително.

— Да. Не знам. Мисля, че разумното сега е… да не отивам там. С Рот можем да уговорим каквото трябва по телефона и… Да. По-добре да не ходя.