Дж. Уорд - Свещена любов

Но дланта му вече не беше влажна.

Не знаеше дали ще издържи дълго. Магьосника беше с него от много години и го познаваше като брат. Единственото, което знаеше, бе, че следващият вторник в девет вечерта пак ще бъде тук.

Тръгна си с другите и когато вечерният въздух го удари в лицето, едва не се прегъна на две от острата нужда да запали.

Всички се пръснаха по колите си. Забучаха двигатели, светнаха фарове, а той седна на една от люлките, с ръце, отпуснати на коленете, и крака върху петното гола земя.

За миг му се стори, че го наблюдават, но кой знае, може би параноята беше страничен ефект при възстановяването.

След около десет минути откри плътна сянка и се дематериализира на север в имението на Рив.

Когато придоби форма зад типичната за планините Адирондак постройка, видя фигура зад плъзгащите се стъклени врати на кабинета.

Кормия го чакаше.

Тя излезе, тихо затвори вратата и обгърна тялото си с ръце, за да се стопли. Беше облякла дебел плетен ирландски пуловер, който бе негов, и вълнен клин, зает от Бела. Косата й беше разпусната и стигаше до под кръста й. На светлината от ромбовидните стъкла на прозорците блестеше като злато.

— Здравей — каза тя.

— Здравей.

Той прекоси моравата и се качи на каменната тераса.

— Студено ли ти е?

— Малко.

— Добре, това значи, че мога да те стопля. — Той разпери ръце и тя се сгуши между тях. Въпреки дебелия пуловер почувства тялото й до своето. — Благодаря, че не попита как е минало. Още се мъча… Всъщност не знам какво да кажа.

Ръцете й се вдигнаха от кръста му до раменете.

— Ти ще ми кажеш дали и кога си готов.

— Пак ще отида там.

— Добре.

Стояха един до друг в студената нощ и им беше топло, много топло.

Той приближи устни до ухото й и пошепна:

— Искам да бъда в теб.

— Да… — отвърна тя.

Вътре нямаше да бъдат сами, но тук, в тишината край къщата бяха сами. Премести я още по-навътре в сенките, провря длани под пуловера си и ги плъзна по кожата на своята шелан . Гладка, топла, жива, тя се изви в дъга под милувката му.

— Ще ти позволя да останеш с пуловера — каза той, — но този клин го махаме.

Пъхна палци под ластика, смъкна го до глезените, а после го събу от краката й.

— Не ти е студено, нали? — попита я, макар със сетивата си сам да усещаше отговора.

— Не, никак.

Стената на къщата бе каменна, но той знаеше, че дебелата ирландска вълна е достатъчно добра подложка за раменете й.

— Облегни се назад.

Тя го направи и той обгърна кръста й, за да й е още по-меко, а със свободната си ръка намери гърдите й. Целуна я бавно и продължително. Устата й се раздвижи под неговата — едновременно позната и загадъчна, каквото бе винаги усещането при секс с нея. Вече познаваше всяко нейно местенце, нямаше нищо негово, което да не бе прониквало в нея под една или друга форма. При все това сливането с нея си оставаше вълшебно като първия път.

Тя си беше същата и все пак винаги нова.

Той не бързаше, езикът му се движеше навътре и навън в устата й, ръката му галеше гърдите й и инвестициите произведоха дивидент — ерекцията му едва не пробиваше панталоните. Кормия се разтопи в прегръдката му, усещаше я топла и мека.

Ръцете му се придвижиха надолу.

— Трябва да се уверя, че течението не те е изстудило.

— Моля те… провери — изстена тя и наклони глава настрани.

Той не бе сигурен дали тя умишлено оголи шията си, но вампирските му зъби не искаха и да знаят. Те мигом се приготвиха за проникване, като се подадоха от горната му челюст остри и гладни.

Ръката му влезе между бедрата й и пулсиращата топлина, която завари там, накара коленете му да омекнат. Беше имал намерение да действа бавно, но вече не можеше и дума да става за това.

— О, Кормия — простена той, обхвана с две ръце ханша й и го повдигна. Тялото му широко разтвори бедрата й. — Разкопчай панталоните ми, пусни ме навън…

Завладяна от мириса на възбудата му, тя освободи ерекцията му и двамата се свързаха с едно плъзване, което бе едновременно непринудено леко и изпълнено с мощ.

Главата й се отпусна назад. Проникна и във вената й с координация, която му се удаваше лесно, от само себе си.

Когато зъбите му пробиха нежната кожа на шията й, ръцете й върху раменете му се стегнаха, свиха се в юмруци и придърпаха ризата му нагоре.

— Обичам те…

За част от секундата Фюри застина.

Мигът бе толкова ясен и отчетлив за него — усещането на тежестта й върху дланите му, сливането на сърцевината й с члена му, гърлото й до устата му, слятата миризма на двама им, ароматът на гората, кристалночистият въздух. Чувстваше баланса между здравия си крак и протезата, опъването на ризата под мишницата от това, че тя я бе сграбчила и я дърпаше. Долавяше ритмичното движение на гърдите й, допрени до неговите, пулсирането на нейната кръв и на своята, нарастването на еротичното напрежение.