Дж. Уорд - Свещена любов

Другия път, като го правиш, кажи името ми. Ще свършиш по-мощно.

Тя изръмжа и смачка проклетата хартийка. На крачка беше да стане и да я изгори.

Вместо това ръката й се спусна между бедрата.

Когато слънцето изгря и лъчите му огряха спалнята й, Хекс си представи Джон Матю, легнал по гръб под нея, а онова, което видя под джинсите му, да посреща тласъците на желанието й…

Не можеше да повярва, че си фантазира това. Ненавиждаше го, задето й го внуши, и направо би го заклала, ако можеше.

Ала изрече името му.

Два пъти.

Скрайб Върджин имаше проблеми с контрола.

Което не беше нещо лошо за една богиня, сътворила цял свят в света, история в рамките на вселенската история.

Наистина. Никак не беше лошо.

Може би дори бе нещо добро… в крайна сметка.

Скрайб Върджин се понесе над земята към тайното кътче в частната си обител и с мисълта си отвори двойната врата. Отвътре се изсипа лека мъгла и като вятър изду сатенената й роба. При утаяването й се видя дъщеря й Пейн, чието силно тяло бе застинало безжизнено във въздуха.

Пейн бе същата като баща си — агресивна, пресметлива и пълна с мощ.

Опасна.

Сред Избраниците не бе имало място за жена като Пейн. Не бе имало място за нея и в света на вампирите. И в името на всеобщата безопасност Скрайб Върджин бе изолирала тук дъщеря си, която не пасваше никъде.

Имай вяра в сътвореното от теб.

Думите на Примейла отекваха в съзнанието й още от мига, в който ги бе изрекъл. И те изваждаха наяве истина, погребана дълбоко под съкровените мисли и страхове на Скрайб Върджин.

Животът на мъжете и жените, които тя бе създала от биологичния запас със силата на волята си, благодарение на еднократно дадения й дар, не можеше да бъде систематизиран по рафтове като книгите в библиотеката на Светилището. Вярно, редът бе нещо привлекателно с оглед на сигурността и безопасността, произтичащи от него. Ала природата и същността на живите създания беше объркана и непредсказуема и не се поддаваше на подвързване.

Имай вяра в сътвореното от теб.

Скрайб Върджин можеше да види много предстоящи събития, цял низ от победи и трагедии, но те бяха просто зрънца пясък на обширен бряг. Нямаше поглед към по-широките рамки на съдбата. Тъй като бъдещето на расата, родена от нея, бе твърде тясно свързано със собствената й съдба, не беше по силите й да знае дали нейния народ го чака разцвет или гибел.

Единствената й власт беше над настоящето и Примейлът бе прав. Обичните й чеда не живееха добре и ако нещата си останеха такива, скоро щяха напълно да изчезнат.

Промяната беше единствената им надежда за бъдещето.

Скрайб Върджин повдигна черната качулка на главата си и я остави да падне назад. Протегна ръка и прати топъл поток от молекули през неподвижния въздух към дъщеря си.

Белезникавите като лед очи на Пейн, толкова подобни на тези на близнака й Вишъс, рязко се отвориха.

— Дъще — промълви Скрайб Върджин.

Отговорът не я изненада.

— Майната ти.

Повече от месец по-късно Кормия се събуди по начина, по който свикваше да посреща падането на нощта.

Фюри бе прилепен до нея и тя осезателно усещаше твърдата му като камък ерекция. Изглежда, още спеше и когато тя се превъртя по корем, за да му направи място, се усмихна, защото знаеше каква ще е реакцията му. Да, той беше върху нея за нула време с тежестта си, която я обгръщаше като плътно, топло одеяло…

Тя изстена, когато той влезе в нея.

— Ммм — прошепна той в ухото й. — Добър вечер, шелан .

Тя се усмихна, изви гръб и той влезе още по-дълбоко.

— Мой хелрен , в добро разположение ли си…

И двамата изпъшкаха при мощния му тласък, с който той проникна в самата й душа. Докато се движеше в нея бавно и сладостно и я захапваше леко с кучешките си зъби, двамата държаха ръцете си, преплели пръсти.

Още не бяха официално бракосъчетани, тъй като имаше много ангажименти покрай Избраниците, които искаха да видят що за свят е този. Но бяха заедно във всеки миг и Кормия не можеше да си представи как са живели разделени.

Всъщност имаше една вечер седмично, когато се разделяха за малко. Фюри посещаваше сбирките на Анонимните наркомани всеки вторник.

Спирането на червения дим беше тежко за него. Често ставаше напрегнат и очите му губеха фокус, но полагаше големи усилия да не се държи раздразнително. През първите две седмици страдаше от дневни изпотявания и макар вече да се разреждаха, на моменти кожата му ставаше свръхчувствителна.