Дж. Уорд - Сбъдната любов

— Хайде да те облечем, — предложи той, докато придърпваше предниците на дантеленото ѝ бюстие в опит да ги закопчее.

— Ти беше фантастичен…

Тя се бе отпуснала като желе — като изключим твърдите като камък фалшиви цици; съгласяваше се и съдействаше, докато той се опитваше да я приведе в нормален вид, после я изправи да седне и заглади косата ѝ.

— Много се забавлявах, миличка, — измърмори той и наистина си го помисли.

— Може ли да се видим отново?

— Може би. — Усмихна ѝ се със стиснати устни, за да не оголи зъбите си. — Ще се навъртам наоколо.

Тя измърка като котка в отговор и започна да диктува номера си, но той дори не си направи труда да го запомни. Тъжната истина бе, че жени като нея с лопата да ги ринеш; в няколко милионния град със сигурност имаше поне няколко стотин хиляди мацки на по двадесет и няколко, с тесни дупета и палави крака, които търсеха удоволствия. Всъщност, всички те бяха просто разновидност на една и съща жена, ето защо той държеше на свежите попълнения. С толкова много общи черти, отчаяно се нуждае от непрестанен поток от нови момичета, за да не му доскучава.

Минута и половина по-късно Трез излезе от колата и дори не си направи труда да изтрие спомените ѝ. Като сянка той можеше да прилага много умствени трикове, но спря да го прави преди много години. Не заради усилията, които се изискваха — просто от време на време се връщаше при същата жена.

Погледна часовника си за секунда. Вече закъсняваше за срещата с Ай Ем — но първо, преди да изчезне, трябваше да се справи с проблема, който стоеше до вратата.

Отправи се натам и спря пред жената — тя вирна брадичка и сложи ръка на кръста си. Беше от типа „винаги на разположение”, имаше руси коси и обичаше късите панталонки — затова изглеждаше безумно на кучешкия студ, облечена в пухеното си розово зимно яке и голите до задника крака. Приличаше на снежна топка, забита на клечки за зъби.

— Май си зает? — настойчиво заговори. Очевидно опитваше да запази самообладание, но като се имаше предвид как потропваше с високите токчета, беше разгорещена и превъзбудена — и то не в добрия смисъл.

— Здрасти, миличка. — Така наричаше всички. — Забавлява ли се тази вечер?

— Не.

— Е, жалко. Слушай, ще се видим скоро…

Жената направи огромна грешка, като го сграбчи за ръката, докато минаваше покрай нея, и ноктите ѝ се забиха в копринената риза и стиснаха кожата му. Трез извърна рязко глава — очите му горяха. Поне успя да се овладее, преди да оголи зъбите си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — попита тя и се наведе към него.

— Трез! — извика някой.

Внезапно гласът на шефката на охраната се заби в мозъка му. И слава богу. Сенките бяха миролюбив вид по природа — разбира се, само ако преди това не са били агресивни.

Докато Хекс приближаваше бързо, сякаш усещаше, че може да се стигне до убийство, той се освободи от захвата на жената и усети петте огнени, болезнени следи от ноктите ѝ. Като потисна изблика на ярост, той се загледа в лицето на жената.

— Сега си върви у дома.

— Дължиш ми обяснение…

Той поклати глава.

— Не съм ти гадже, миличка.

— Много си прав. Той поне знае как да се отнася с една жена!

— Тогава се прибирай при него, — отговори мрачно Трез.

— Какво правиш — чукаш различно момиче всяка вечер?

— Да. И понякога по две в неделя. — Мамка му, трябваше да си премълчи. Чудеше се кога преспа с нея? Преди две вечери? Три? Вече беше късно. — Прибирай се вкъщи при мъжа си.

— Отвращаваш ме! Ти си шибан духач, мръсно копеле…

Когато Хекс застана между двамата и започна да говори с нисък глас на истеричката, Трез се почувства повече от щастлив за неочакваната подкрепа… защото точно в същия момент момичето с Нисана направи завой на паркинга и подкара право срещу тях. Свали прозореца си и се усмихна, осъзнала, че е поредната жена.

— Ще се видим скоро, любовнико.

И тогава се започна със сълзите: момичето с розовата шуба, което си имаше приятел и проблеми с обвързването, избухна в такъв плач, достоен за погребение на близък роднина.

Естествено, точно в този момент се появи Ай Ем. Усетил присъствието на брат си, Трез затвори очи.

„Чудесно. Просто прекрасно, мамка му.”

Около десет пресечки по-далеч от най-ужасната нощ на Трез, Кор бършеше острието на косата си с парче мек като коприна кожен плат.

От другата страна на алеята, Троу говореше по телефона си с нисък глас. Беше така откакто третият от тримата лесъри, които бяха открили в покрайнините на града, бе изпратен обратно при Омега.