Дж. Уорд - Сбъдната любов

Кор не се интересуваше от каквото и да било отлагане, с причина или без. Останалите от шайката му копелета бяха някъде в центъра, издирващи единия или двама от двама врагове и той би предпочел да се ангажира само дотук.

Но биологичните нужди си бяха необходими. По дяволите.

Троу прекрати разговора си и погледна насам, красивото му лице придоби сериозни черти.

— Тя е на разположение.

— Колко мило от нейна страна. — Кор прибра косата в ножницата си и остави полиращата кърпа. — Аз обаче съм по-малко заинтересуван от примирението й, отколкото от това, на което е способна.

— Способна е.

— И откъде да сме сигурни?

Троу се прокашля.

— Ходих при нея снощи и се възползвах от случая.

Кор се усмихна студено. Значи това обясняваше отсъствието на войника му и причината за заминаването беше облекчаваща. Страхуваше се, че другият мъж имаше…

— И как беше?

— Тя беше способна.

— Изпробва ли цялото й обаяние?

Джентълменът, който някога е бил високопоставен член на глимерата и би го направил поради тази причина, ала в момента от полза, прочисти гърло.

— Аз…ъъъ… да.

— И как изглеждаха. — Когато не последва отговор, Кор пристъпи през потъмнелия от петното сняг, като се приближи до подчинения си.

— Как беше тя, Троу? Влажна и желаеща?

Изчервяването на мъжа стана още по-видимо върху перфектното му красиво лице.

— Беше задоволителна.

— Колко пъти я оправи?

— Няколко.

— В различни пози, надявам се? — Когато последва само сковано кимване, Кор реши да отстъпи. — Е, тогава значи вярно си изпълнил дълга си към своите другари войници. Сигурен съм, че останалите ще искат да опитат както от вената, така и от секса.

В неловката тишина, която последва, Кор не би признал пред никого, но би настоял за детайли, не за да обсъжда възбудата на подчинения му…. а защото се радваше, че Троу беше легнал с женската. Искаше мъжът да се отдалечи от каквото се беше случило през есента. Искаше да са изминали години и безброй жени и потоци кръв от други жени…

— Има само едно условие, — изрече Троу.

Кор сви устни. Тъй като въпросната жена още не го беше виждала, нямаше как да спечели повече — освен това сега нямаше нужда да се храни. Благодарение на…

— И то е…?

— Трябва да се случи в нейното жилище. Утре вечер.

— Аха. — Кор се усмихна студено. — Значи е капан.

— Братството не знае кой направи разследването.

— Идентифицира шестима мъже, нали така?

— Не използвах нашите имена.

— Няма значение. — Кор огледа алеята, сетивата му се простираха в търсене на лесър или Брат. — Не подценявам способностите на Слепият крал. Не трябва да го правиш и ти.

Наистина собствените му амбиции ги бяха изправили срещу истински враг. Опитът за покушение върху Рот през есента се бе превърнал в негласното обявяване на война и както се очакваше, имаше загуби: Братството бе открило скривалището на шайката му копелета, бяха се прокраднали и плячкосали всичките оръжия, които щяха да послужат за продупчване с куршум на гърлото на Слепия Крал. Несъмнено търсеха доказателство. Въпросът бе за какво? Той не знаеше все още дали кралят е жив или мъртъв, нито и Съветът, от това, което беше разбрал. Всъщност, глимерата не знаеше, че покушението се беше случило. Беше ли оцелял Рот? Или беше убит и Братството бяха заети да запълнят празнотата. Древният Закон бе достатъчно ясен що се отнася до правилата за наследяване поред, стига кралят да няма наследник, какъвто той и нямаше. Така че трябваше да бъде най-близкият от рода, ако имаше такъв.

Кор искаше да разбере, ала не задаваше много въпроси. Оставаше му само да чака, докато нещата не се изяснят сами, и в същото време с войниците му ще продължат да убиват лесъри, а той ще продължи да чука жените от глимерата. Поне и двете усилия вървяха добре. Всяка вечер те пробождаха убийци и ги връщаха при Омега. И женственият Елан, син на Ларекс, който беше връзката му със Съвета и не особено почитан, се бе оказал доста наивен и податлив — две качества, които бяха много полезни за някой, който ти служи като инструмент.

Но в същото време Кор беше уморен от липсата на информация. И несъмнено, сделката с жената, която Троу бе намерил, беше необходима, но преизпълнена с опаснот. Женска, способна да дарява вените си и секс многократно на желаещи, със сигурност бе способна на размяна на информация за пари и въпреки че Троу беше запазил самоличността им, броят им се знаеше. Братството със сигурност по подходящ начин бяха предположили, че никой от шайката копелета не е обвързан и че рано или късно, по тази нова земя, ще си вземат онова, което бяха имали преди в Древната Страна.