Дж. Уорд - Сбъдната любов

Може би тази жена беше сложена от краля и личния му телохранител.

Е, щяха да разберат утре. Засадите лесно се прилагаха, и нямаше по-уязвим момент от този, когато гладен мъжкар бе върху гърлото и между краката на някоя женска. Но пък беше време. Войниците му имаха желание да се бият, но лицата им бяха изпити, очите потъмнели, кожата около бузите им беше прекалено впита. Човешката кръв, този слаб заместител, не им даваше достатъчно сили, а неговите момчета живееха на това прекалено дълго време. Едно време в Древната Страна имаше достатъчно жени, които да им послужат, когато настъпи нуждата. Но откакто бяха дошли в Новия Свят, трябваше да се справят някак.

Ако беше капан, имаше желание да се бие с Братята. И все пак беше получил нужното обслужване…

Прескъпа Скрайб Върджин, не искаше дори да мисли за това.

Кор прочисти гърло, докато болката в гърдите му правеше трудно преглъщането.

— Кажи на жената, че първата вечер е прекалено рано. Ние ще дойдем привечер при нея. И уреди да се храним от хора веднага щом се смрачи. Ако Братята са там, ще се заемем с тях от позиция, в която имаме относително добра сила.

Веждите на Троу се повдигнаха сякаш бе впечатлен от мисленето на Кор.

— Слушам. Ще направя точно това.

Кор кимна и погледна встрани.

В тишината случката през есента се притисна между тях, като направи студения декемврийски въздух дори по-мразовит.

Святата Избраница беше винаги с тях двамата.

— Дневната светлина надвисва бързо върху нас, — изрече Троу с идеалния си акцент. — Време е да отпътуваме.

Кор се загледа на изток. Блясъкът от предстоящото зазоряване все още не се бе появил, но подчиненият му беше прав. Скоро… Много скоро… смъртоносната светлина на слънцето щеше да се изсипе върху тях, независимо от това, че бе слабо и зимното слънцестоене едва бе минало.

— Повикай войниците от бойното поле, — каза Кор. — И ги посрещни в базата ни.

Троу написа някаква комбинация букви на съобщение, което Кор не можа да прочете. След това войникът прибра смръщено телефона си.

— Ти няма ли да се върнеш? — попита Троу.

— Тръгвай.

Последва дълга пауза. След това другият войник проговори тихо.

— Къде отиваш?

В този момент Кор се замисли за всеки от неговите бойци. Зайфър, сексуалният завоевател. Балтазар, крадецът. Сайфън, убиецът. И онзи, който нямаше име, но имаше прекалено много грехове, за да може да се преброят. Така че му казваха Син.

След това си помисли за честния, лоялен Троу, неговият най-близък подчинен.

Идеално отгледан и безпогрешен Троу.

Красивият и прекрасен Троу.

— Сега тръгвай, — каза той на мъжа.

— Ами ти?

— Върви.

Троу се поколеба и във въпросната пауза, нощта, в която Кор едва не бе умрял, сякаш се появи и за двама им. И как не?

— Както желаеш.

Войникът се дематериализира, като остави Кор сам насред вятъра. Когато се увери, че са го оставили, изстреля спермата си внезапно, обърна се рисковано на север към поляната, която бе покрита със сняг. Като зае поза, той застана на хълма, загледан в красивите дървета, издигнали се гордо и величествено на върха.

Помисли си за меки надигащи се гърди на жена, за нежните й ключици, за най-горещата част от бледия женски врат…

Докато вятърът брулеше гърба му, той затвори очи и пристъпи напред, привлечен от това да се върне там, където бе срещнал своя пирокант.

Къде беше Избраницата му?

Беше ли още жива? Дали Братството бяха отнели живота й за нейно добро, щедър и незнаен дар за врага на краля й?

Кор знаеше, че без кръвта й щеше да е мъртъв. Смъртоносно ранен по време на опита за покушение над Рот, беше на ръба да умре, когато Троу го бе извел на това поле и бе повикал Избраницата и доброто дело се бе случило.

Троу бе нагласил всичко. И през това време беше причина за доста ругатни от мрачното сърце на Кор.

Амбициите му си бяха останали същите: имаше намерение да се бори за трона на Слепия Крал и да властва над вампирите. Имаше обаче една слабост, която беше постоянна.

Тази жена.

Беше въвлечена погрешно в този конфликт между въоръжени с кинжали мъже, една невинна, която бе манипулирана и след това използвана. Горчиво се тревожеше за нея.

Разбира се, съжаляваше за не само едно нещо в живота си, изпълнен със злодеяния. Ако не беше пратил Троу в ръцете на Братството, подчиненият му не би се срещнал с нея тогава и нямаше да се храни от нея. И ако не беше именно тази тяхна среща, Троу нямаше след това да я повика в период на нужда, нито тя щеше да дойде при тях тогава на онова поле… и Кор никога нямаше да погледне тези състрадателни очи.