Дж. Уорд - Сбъдната любов

— Започва… да се движи… — изскърца със зъби Тор. — Пъхнете се под колата!

Блей и Куин се заеха веднага, като пуснаха колата, приклекнаха под нея, и подпряха с рамене ръба на покрива. Застанали един срещу друг, погледите им се срещнаха и двамата издишаха тежко, бедрата им се напрегнаха, телата им се вкопчиха в битката срещу студената, твърда стомана, която на всичкото отгоре беше и хлъзгава благодарение на снега. Силата, която вложиха, се оказа повратната точка в буквалния смисъл. Срещуположните колела формираха ос и четиритонния хамър започна да се отдалечава от тях, а тежестта постепенно намаля…

Защо, по дяволите, Куин го гледаше така? Очите му, зелено и синьо, бяха фокусирани върху Блей и не помръдваха. Може би просто се беше концентрирал — все едно гледаше само на няколко сантиметра пред носа си, а Блей се беше оказал пред него точно в този момент. Трябваше да е това…

— Полека, момчета! — извика Тор. — Или пак ще преобърнем проклетото нещо!

Блей се отпусна на решетката, за миг всичко спря да се движи, и за части от секундата се случи невъзможното, когато четиритонния джип запази равновесие само на две гуми, и страховитата ситуация изведнъж стана вълнуваща.

Куин продължаваше да го гледа настойчиво.

Когато хамъра падна на четири гуми и подскочи, Блей само сви вежди и се извърна. Когато отново погледна назад… Куин още не бе отместил погледа си. Блей се наведе към него и изсъска:

— Какво?

Преди да успее да отговори, Тор заобиколи и отвори страничната врата на спортния автомобил. Бризът разнесе миризмата на свежа кръв.

— Човече, дори и колата да не е тотално разбита, почти съм сигурен, че няма да поискаш да я караш отново. Чистенето вътре ще е истински кошмар.

Куин не отговори, сякаш забравил, че колата му изглеждаше като от реклама на “Олстейт Мейхем”. Просто си стоеше там, загледан втренчено в Блей. Може би кучият му син беше получил удар, докато стои прав.

— Какъв ти е проблема? — повтори въпроса си Блей.

— Ще докарам камиона, — каза Тор и тръгна към другото превозно средство. — Нека да оставим телата където са — може да решиш какво да правиш с тях на път за дома.

Междувременно Блей усети, че Джон стои и ги гледа — естествено, на Куин не му пукаше кой знае колко.

С проклятие на уста, Блей се измъкна от ситуацията, като изтича до влекача и закрачи до него, докато Тор даваше назад към смачкания капак на хамъра. Блей се пресегна към лебедката, освободи куката и започна да развива въжето. Имаше усещането, че знае какво става в главата на Куин, и ако беше прав, най-добре за Куин щеше да е да стои настрана и да мълчи.

Не искаше да чува какво има да му казва.

Докато Куин стоеше насред пронизващия вятър и гледаше как Блей подкарва Хамъра, ронлив сняг се натрупа върху ботушите му, като леко и меко покриваше стомамените им предници. Свеждайки поглед надолу, имаше смътното усещане, че ако останеше където е достатъчно дълго, щеше да е напълно покрит, от глава до пети. Странна и проклета мисъл да изскочи от мозъка му.

Равното ръмжене на двигателя накара главата му да се вдигне, очите му гледаха будно, докато тегличът започна да влачи съсипаната му кола от пряспата. Блей беше този, който дърпаше лоста, мъжът, който седеше от другата страна, внимателно наставляваше и контролираше скоростта на спускането, макар че натискът беше точно на определените места на автомобилния проклет „дар от добрия самарянин“.

Така внимателно. Така контролирано.

За да изглежда непринудено, Куин мина покрай Тор и се престори, че и той, както братът, наглежда прогреса на процеса.

Не. Всичко беше заради Блей, разбира се. Винаги е било заради Блей.

Опитвайки се да изглежда още по-равнодушен, скръсти ръце пред гърдите си, но трябваше да ги отпусне отново, тъй като натъртеното му рамо се обади.

— Урокът е научен, — каза, за да започне разговор.

Тор измърмори нещо, но проклет да бе, ако го е чул. И проклет да бъде, ако можеше да види нещо друго освен Блей. Не и за миг. А за един удар на сърцето. Докато се взираше през бляскавия сняг, се зачуди как може някой, за когото знаеш абсолютно всичко, който живееше надолу по коридора, който се хранеше с теб и работеше с теб, и спеше по същото време, по което и ти… може да се превърне в непознат.

Обаче, както обикновено, ставаше въпрос за емоционалната дистанция, не за тъпотията, че се намират под един общ покрив. Работата беше там, че Куин се чувстваше така, сякаш желаеше да обясни някои неща. За съжаление, и за разлика от братовчед му курвата, той не беше надарен с думи, и сложните неща в средата на гърдите му правеха мълчанието му по-лошо.