Дж. Уорд - Сбъдната любов

Информацията от библиотеката на Светилището приключваше дотук, защото никоя от Избраниците вече не допълваше архивите. Останалото можеше да го добави и сама: синът на Блъдлетър вярваше, че покушението над Рот през есента бе дело на Кор, а по-късно тя беше научила, че в глимерата се появили въстаници, които работели за боеца.

Кор. Предател, жесток мъжкар без съвест, без лоялност, без принципи, по които да се води.

И въпреки това, в негово присъствие, когато беше погледнала в очите му, когато несъзнателно помогна на този нов враг… за пръв път през живота си се почувства като пълноценна жена.

Защото я гледаше не с агресия, а…

— Стига глупости, — каза тя високо. — Спри веднага.

Караше се сама на себе си, сякаш беше хлапе, което се катереше по шкафовете.

Насили се да се изправи на крака, преметна халата около себе си и твърдо реши да излезе от стаята и да отиде долу в кухнята. Имаше нужда да смени обстановката, а също и да хапне — пък било то само за да даде нещо на стържещия си стомах, което той да изхвърли в последствие.

Не подреди косите си и не се погледна в огледалото преди да излезе. Не ѝ пукаше накъде виси халата ѝ. Дори за миг не се замисли дали е обула еднакви сандали. В миналото отделяше толкова много време да се нагласи, само за да се появи някъде за един миг. Можеше да отделя същото време за учение или за да открие и да развие призванието си. Естествено, това не беше разрешено и не влизаше в рамките на допустимите за една Избраница занимания.

Излезе в коридора, пое дълбоко дъх, успокои се и закрачи в същата посока, в която се намираше кабинета на краля…

Насреща Блейлок, син на Рок, връхлетя намръщен в коридора, пълен със статуи, облечен от глава до пети в кожа. Докато вървеше, преглеждаше оръжията си едно по едно, вадеше ги от кобурите, разместваше ги и пак закопчаваше каишките.

Лейла замръзна на място.

И когато мъжа най-после вдигна очи към нея, също застина на място и побърза да отмести поглед.

С тъмно червената си коса и прекрасните сапфирено сини очи, чистокръвния аристократ бе един от бойците в Братството, но не беше грубиян. Без значение как прекарваше нощите на бойното поле, винаги се държеше възпитано, като интелигентен джентълмен с изискани обноски и образование.

Нямаше нищо чудно, когато той, макар и забързан, се поклони леко в знак на уважение, докато минаваше покрай нея, и пак забърза към голямото стълбище. Той продължи по коридора, а гласа на Куин достигна до ушите ѝ.

„Влюбен съм в някого…”

Лейла изруга под носа си — нов навик, който упражняваше. Колко тъжно се бяха развили отношенията между двамата бойци; а и нейната бременност не помагаше особено.

Но заровете бяха хвърлени. И всички трябваше да живеят с последствията. Блей тръгна по стълбите, ала не можеше да се отърси от странното усещане, че някой го следи. Зад него нямаше никой, който да го заплашва. Нито натрапник с маска на лицето, нито някое откачено копеле с коледен пуловер и ножове вместо пръсти, нито извратен клоун-убиец…

Само една вероятно бременна Избраница, която бе прекарала цели дванадесет часа, чакайки бившия му най-добър приятел.

Никакъв проблем.

Поне не биваше да има проблеми. Бедата се състоеше в това, че всеки път, когато видеше тази женска, имаше усещането, че някой го удря в стомаха. Откачена работа. Тя не беше сторила нищо нередно. Нито пък Куин.

Въпреки това, о, Господи, ако беше бременна…

Блей остави „щастливите” мисли дълбоко в съзнанието си и прекоси фоайето на бегом. Нямаше време за психо-бръщолевене, дори и да е само на себе си. Когато Вишъс те извика през свободната ти нощ и ти нареди да се явиш в пълно бойно снаряжение след пет минути, нещата едва ли вървяха на добре. Не получи никакви подробности по телефона; даже не попита за какво се отнася. Блей изпрати само едно съобщение на Сакстън, и после облече кожените дрехи и приготви оръжията, готов на всичко.

Донякъде беше добре. Идеята да прекара нощта в четене в стаята си се оказа мъчение, и макар да не му се искаше някой да е в беда, поне сега щеше да се раздвижи. Изхвърча навън през коридора и…

Навън се натъкна на камиона влекач на Братството. Возилото беше оборудвано да изглежда като съвсем нормален човешки камион, нарочно нашарен с червени логота на ААА и измислен надпис „Пътна помощ Мърфис”. Отстрани имаше изписан фалшив телефонен номер и надпис „Винаги сме на точното място за вас”. Глупости. Освен ако под „вас” се разбираше някой от Братството.