Дж. Уорд - Сбъдната любов

— Радваш ме безгранично, — прошепна Омега, докато се приближаваше. — Вярвам, че ще се разбираме просто чудесно … Господин Си.

Избраницата Лейла беше прекарала целия си съзнателен живот в собственото си тяло, без да се излага на никакви физически усещания. Родена и обучавана насред възвишената и неестествена тишина в Светилището на Скрайб Върджин, тя не знаеше какво е глад, треска или болка. Не правеше разлика между усещане за топлина и студ, контузия, сътресение или контракции на мускулите. Тялото ѝ, както и всичко останало, което се намираше в светилището на майката на цялата раса, винаги стоеше в покой — идеален пример за перфектния екземпляр, функциониращ на най-високо ниво.

— О, Господи, — тя се задави, скочи от леглото и се втурна в банята.

Босите ѝ крака се плъзнаха по мрамора, падна на колене, вдигна капака на седалката и се наведе над приличащата на гърло дупка на тоалетната чиния.

— Просто… го направи, — дишаше тежко, докато усилващото се гадене караше дори пръстите на краката ѝ да се гърчат и да се впиват в пода. — Моля те… в името на Скрайб Върджин…

Ако можеше да изпразни стомаха си от съдържанието му, със сигурност мъчението щеше да намалее…

Като долепи показалеца и средния си пръст един до друг, тя ги натика толкова дълбоко в гърлото си, че се задави. Без ефект. Диафрагмата ѝ не помръдваше, стомаха ѝ не искаше да изхвърли мазното развалено месо… не че беше яла нещо друго през последните дни. Може би това беше основния проблем.

Плъзна ръце към скута си, подпря потното си чело на твърдия капак на тоалетната и се опита да вдишва бавно — самото вдишване и издишане засилваше гаденето и още повече ѝ се искаше да повърне.

Преди няколко дни, когато изпитваше силна нужда, тялото ѝ надделя и желанието да се чифтосва бе толкова силно, че изтри всяка мисъл и чувство от съзнанието ѝ. Взелото надмощие желание обаче бързо премина, както и болката и страданието от безмилостното сношаване, и мозъка ѝ отново започна да усеща тялото като едно цяло. Отново чувстваше равновесие.

Тя се предаде, раздвижи се внимателно и облегна рамене на прохладната мраморна стена.

Като се имаше предвид колко зле се чувства, единственото ѝ притеснение бе да не изгуби бебето. В Светилището не беше виждала никоя Избраница да преминава през това — дали това боледуване се считаше за нормално тук, на Земята? Затворила очи, ѝ се прииска да поговори с някого. Ала много малко бяха наясно със състоянието ѝ — и засега искаше да остане така. Повечето си нямаха идея, че е преминала през периода на нужда и че е правила секс. С есента настъпваше периода на плодовитост, и Братята често се пръскаха надалече, като не се оставяха да бъдат подмамени от хормоните, носещи се наоколо — очевидно за добро, както беше разбрала от първа ръка. По времето, когато обитателите на имението започнаха да се връщат в покоите си, нейната нужда беше преминала и всички остатъчни хормони, носещи се във въздуха, се бяха смесили с хормоните на другите и бавно чезнеха с края на есента.

Усамотението ѝ в двете стаи нямаше да продължи дълго, ако останеше бременна. Първо, защото останалите обитатели щяха да усетят състоянието ѝ, и особено мъжете, които бяха специално пригодени за такива неща. И второ, след известно време щеше да започне да ѝ личи.

Обаче ако продължеше да се чувства зле, как щеше да оцелее бебето?

Започна да чувства неясна тежест в долната част на корема си, сякаш невидимо менгеме стягаше таза ѝ. Реши да насочи съзнанието си към нещо друго, каквото и да е, само не към физическото усещане.

Стори ѝ се, че вижда очи с цвета на нощното небе. Пронизващи очи, които я гледаха от окървавено и размазано лице… лице, което изглеждаше красиво дори в своята грозота.

Определено опитите за разсейване не помагаха.

„Кор, водач на Шайката копелета. Извършил предателство срещу краля, преследван, враг на Братството и на всички законни вампири. Свиреп воин, роден от благородна майка, която не го искала заради лицето му, и неизвестен баща, който така и не предявил родителски права. Нежелан товар, който се местеше от дом в дом и пак в сиропиталището, докато не навърши възраст, за да влезе в тренировъчния лагер на Блъдлетър в Древната страна. Безпощаден боец, трениран до съвършенство; след това в своята зрялост господар на смъртта, който предвождаше група от елитни бойци, първоначално заклели се във вярност пред Блъдлетър, а по-късно се преклонили пред Кор и никой друг.”