Реймънд Фийст - Господарка на Империята

Джиро се притесни, че някой, дори толкова верен слуга като Чумака, го е подложил на толкова задълбочено наблюдение. Но бързо се овладя: трябваше да се радва, че разполага с такъв човек като свой висш служител. Работата на Чумака беше да действа като съветник, доверено лице и дипломат. Колкото по-добре познаваше господаря си, толкова по-добре щеше да служи на дома Анасати. Да го мрази заради вещото му умение щеше да е глупаво, грешка на твърде свестен господар, който не признава недостатъците си. Укори се за егоистичните си недостойни подозрения и попита:

— Какво толкова привлече вниманието ти тази сутрин?

Чумака извади още няколко писма и избута настрани дъската за шаах, за да ги подреди около коленете си.

— Проследявах нишката ни в шпионската мрежа на Акома и държах под наблюдение свръзките, както поиска, господарю. Току-що пристигна новина, която се опитвам да вместя в общата картина. — Гласът му заглъхна до глухо мърморене, понятно само за него, докато разместваше листовете, след което отново реши да разсъждава на глас. — Не съм напълно сигурен все още… — Премести един лист от една купчина на друга. — Прости ми за безредието, господарю, но такива онагледявания ми помагат да проследя взаимоотношенията. Твърде често човек е склонен да разглежда определени събития праволинейно, в някакъв определен ред, докато всъщност животът е доста… хаотичен. — Поглади брадичката си с палец и показалец. — Често съм мислил да поръчам маса с пръчки, за да мога да подреждам бележките на различни височини и така да онагледя взаимовръзките още повече…

Опитът беше научил Джиро да не се дразни на особеностите на Първия съветник. Можеше да недоволства понякога от работата си, но като че ли в такива моменти стигаше до най-ценните резултати. Шпионската мрежа на Анасати — Джиро бе изразходвал всичкото богатство, което можеше да си позволи, за да се внедри в нея — осигуряваше все по-ценна информация всяка година. Други Велики домове биха наели Главен шпионин, за да ръководи тази дейност. Но Чумака категорично бе възразил ръководството на неговите занимания да се възлага на друг. Настояваше да контролира от първа ръка агентите, които бе внедрил в други домове, камари на гилдии и търговски центрове. Дори когато Текума, бащата на Джиро, беше управлявал дома Анасати, Чумака понякога бе напускал имението, за да проучи лично един или друг проблем.

Джиро може и да проявяваше младежко нетърпение към особеностите на Първия съветник, но знаеше кога да не се намесва. Сега, докато Чумака ровеше из сведенията на агентите си, Господарят на Анасати забеляза, че някои от донесенията на купчините са отпреди цели две години. Някои не изглеждаха нищо повече от набързо нахвърляни бележки на секретар на зърнен търговски представител, с изписани в колонки счетоводни числа.

— И каква е тази нова информация?

Без да вдига поглед, Чумака отговори:

— Опитали са се да убият Мара.

Това беше изключително важна новина! Джиро рязко се изправи, подразнен, че не са му казали веднага, и побеснял, че друга някоя фракция, а не Анасати е посегнала на Мара.

— Как го научи?

Жилавият Чумака измъкна сгънатия лист от халата си и му го подаде. Джиро дръпна писмото, прочете първите редове и възкликна:

— Моят племенник Аяки е мъртъв!

Първият съветник на Анасати го прекъсна, преди да се е впуснал в ненужно дълга тирада.

— Официалната вест няма да стигне до нас по-рано от утре, милорд. Това ни дава време днес и тази нощ да преценим начина, по който трябва да реагираме.

Вместо да укори служителя си, че е премълчал информацията, Джиро насочи мисълта си в посоката, пожелана от Чумака. Анасати и Акома бяха непримирими политически врагове допреди брака на Мара с Бунтокапи. След ритуалното самоубийство на Бунтокапи Аяки бе кръвната връзка между двата дома. Фамилният дълг бе единствената причина за отлагане на враждебните действия.

Но момчето вече беше в залите на Туракаму. Джиро не изпита съжаление от новината за смъртта на племенника си. Изпитвал беше яд от това, че най-близкият му роднина е роден с името на Акома. Дълго бе недоволствал от примирието, което го принуждаваше като Анасати да осигури на Акома съюз в каузата по закрилата на това дете.

Тази задръжка най-сетне беше приключила. Мара напълно се беше провалила в задължението си като закрилник. Беше позволила момчето да умре. Анасати имаха публично оправдание, не, почетния дълг да отмъстят за ненавременната смърт на момчето.