Дж. Уорд - Преродена любов

— Кой е главният им лесър, по дяволите?

— Някакъв малък боклук, доколкото чух последно.

— Точно по вкуса на Омега, значи.

— Обаче е умен.

Джон тъкмо се канеше да подхване историята за преобразяването, когато рязко завъртя глава.

— Още лесъри — изръмжа Тор.

Да, но не там беше проблемът.

Жената на Джон също беше на бойното поле.

Съзнанието му мигом се изпразни. Като че някой беше пуснал казанчето с вода. Какво правеше тя навън? Според плана на дежурствата тя трябваше да си е у дома. Когато до носа му достигна прясна воня на лесъри, в гърдите му се прокрадна дълбока вътрешна убеденост: Тя изобщо не биваше да е тук навън.

— Трябва да отида за палтото си — каза Тор. — Стой тук, после ще дойда с теб.

Как ли пък не!

В мига щом Тор се дематериализира по посока на моста, Джон пое напред. Докато ботушите му трополяха по асфалта, чу Куин да крещи нещо, което завърши с:

— ... шибаняк такъв!

Все тая. За разлика от щурите, налудничави и маниашки игрички на Тор, това беше нещо важно.

Джон прекоси пряката, сви по страничната улица, прескочи два реда паркирани коли, стрелна се зад още един завой...

Ето я и нея, неговата шелан, любимата му, неговият живот — стоеше в отбранителна позиция срещу четирима лесъри пред един пустеещ пансион, придружавана от огромен, рус и устат предател.

Рейдж не биваше да я вика при никакви обстоятелства. Джон написа «подкрепление», но нямаше предвид своята Хекс. А по-късно по нареждане на Тор им поръча да си стоят вкъщи. Какво изобщо правеха тук, по дяволите?

— Здрасти! — подвикна бодро Рейдж. Като че ги канеше на парти. — Помислихме си, че тази вечер няма да ни дойде зле да подишаме малко чист въздух в красивия център на Колдуел.

Така. Това беше един от моментите, в които е гадно да си ням.

— Проклет кучи син.

Хекс извърна глава, за да го погледне. и именно тогава се случи. Един от лесърите криеше нож, при това копелето можеше да се похвали с добър замах и точен прицел. Острието полетя във въздуха с превъртане.

Докато не спря. в гърдите на Хекс.

За втори път тази вечер Джон изкрещя беззвучно.

Тялото му се устреми напред, а Хекс се извърна рязко към убиеца с изопнати черти на лицето. Без да губи и миг, тя сграбчи ножа и го изтръгна от собствената си плът. Но колко дълго щяха да изтраят силите й? Това бе попадение право в десетката.

Мили боже! Тя възнамеряваше да се захване с лесъра. Дори ранена, се канеше да го докопа с нокти и зъби. и междувременно да се остави да я убият.

Единствената мисъл, запълваща съзнанието на Джон, беше, че не желае да е като Тор. Не искаше да премине през подобен ад. Не искаше да изгуби своята Хекс тази нощ, утре или в никоя друга вечер. Никога.

Отвори уста и изпусна целия въздух от дробовете си в безмълвен рев. Не си даде сметка, че се дематериализира, но толкова бързо стигна до лесъра, че нямаше друго обяснение. Вкопчи длан в гърлото му, блъсна копелето назад и се строполи отгоре му. Когато онзи се приземи, го удари с глава в лицето, размаза носа му и най-вероятно счупи скулата му.

Нямаше да спре дотук.

Оплиска го черна кръв, той оголи зъби и ги заби във врага, докато го притискаше надолу. Инстинктът за унищожение го правеше толкова съсредоточен и фокусиран, че вероятно щеше да продължи, докато накрая не започнеше да гризе настилката, но рационалната му страна реши да съобщи за съществуването си.

Налагаше се да установи колко сериозно е нараняването на

Хекс.

Извади един кинжал, вдигна високо ръка и прикова поглед в очите на убиеца. Или в онова, което беше останало от тях.

Джон заби острието толкова дълбоко и рязко, че когато плътта и пушекът изчезнаха, му се наложи да използва двете си ръце и цялата сила на тялото си, за да изтегли оръжието от асфалта. Озърна се с надеждата да открие Хекс.

Тя не просто беше на крака. А атакуваше друг лесър... макар че червеното петно на гърдите й се увеличаваше и дясната й ръка висеше отпуснато.

Джон едва не изгуби разсъдъка си.

Скочи на крака, изпречи тялото си между своята шелан и врага и докато я избутваше, пое удар, предназначен за нея — сериозно фрасване с бейзболна бухалка, което го разтресе здраво и той изгуби равновесие за миг.

Точно онзи тип удар, който би я повалил и би поставил етикет «Платено» на ковчега й.

С едно бързо движение той възстанови равновесието си и улови с две ръце бухалката, която се канеше да го превърне в безмозъчен идиот.

Замахна напред и цапардоса лесъра в лицето със собствената му бухалка, с което даде на немъртвия възможност да чуе фанфари в главата си за част от секундата. А после превъзходството бе изцяло негово.