Дж. Уорд - Преродена любов

— Нямам никаква представа как да го направя.

— Тогава позволи на мен.

— Нищо няма да й стане.

— Моля те. Позволи ми.

Хексания я погледна и произнесе тихо:

— Защо, за бога, би искала да направиш такова нещо?

Истината беше проста, колкото следващите четири думи, и сложна, колкото един цял език.

— Ти си моя дъщеря.

Обратно в центъра на Колдуел, Тор се отърси от студа, болките и изтощението, които го бяха споходили, и се втурна в ново преследване. Мирисът на лесърска кръв беше като кокаин за организма му, изправяше го на крака и му даваше сили да продължава напред.

Другите двама братя приближаваха зад гърба му и на него му беше пределно ясно, че не търсеха врагове, но щеше да им е нужен много късмет, за да успеят да го върнат обратно в имението. Единствено зората можеше да го направи.

А и колкото по-уморен беше, толкова по-голяма вероятност имаше да успее да поспи час или два.

Когато зави зад ъгъла, закова ботуши в земята. Пред него седем лесъри бяха заобиколили двойка бойци, но намиращите се в центъра на кръга не бяха Зи и Фюри, нито Ви и Бъч или Блейлок и Рейдж.

Онова в ръцете на левия от тях беше коса. Огромна и остра коса.

— Кучи син — измърмори Тор.

Мъжът с извитото острие стоеше, като че е бог, оръжието му се намираше в готовност, а на грозното му лице се мъдреше очаквателна усмивка, все едно се канеше да седне пред вкусно ястие. Вампирът до него, когото Тор не беше виждал от векове, нямаше нищо общо с мъжа, когото познаваше от Древната страна.

Изглеждаше, сякаш Троу, син на Троу, се беше забъркал с лоша компания.

Джон и Куин спряха от двете страни на Тор и Куин го погледна.

— Кажи ми, че това не е новият ни съсед.

— Кор.

— С такава мутра ли се е родил, или някой я е разкрасил впоследствие?

— Кой да знае.

— Ако онова там е трябвало да стане нос, значи, има нужда от нова пластична операция.

Тор погледна към Джон.

— Отмени повикването.

— Моля? — изписа Джон на езика на глухонемите.

— Знам, че изпрати съобщение на братята в къщата. Кажи им, че е било погрешка. Незабавно — когато Джон понечи да спори, Тор го спря. — Искаш да предизвикаш истинска война ли? Ти викаш братята, той вика своите копелета и изведнъж сме притиснати до стената без никаква стратегия. Ще се справим с това сами... Сериозен съм, Джон. Имал съм си работата с тези момчета и преди. Но ти не си.

Когато твърдият поглед на Джон срещна неговия, както винаги у Тор остана усещането, че са били заедно в подобни ситуации много по-дълго от последните няколко месеца.

— Трябва да ми се довериш, синко.

Джон изруга беззвучно в отговор, извади телефона си и започна да набира съобщението.

И в този момент Кор забеляза, че има посетители. Въпреки многото лесъри пред него, той започна да се смее.

— Това проклетите черни кинжали ли са? Точно навреме, за да ни спасят. Трябва ли да паднем на колене?

Убийците се обърнаха. Голяма грешка. Кор не изгуби и миг, а замахна с косата и посече двама от тях през кръста. Беше удар, нанесен с непринудена лекота. Двамата паднаха на земята, а останалите се разделиха на две групи, като половината се насочиха към Кор и Троу, а другите взеха на мушка Тор и неговите момчета.

Тор нададе рев и посрещна атаката с голи ръце, хвърли се напред и се вкопчи в първия, озовал се пред него убиец. Хвана го здраво за главата, повали го на колене и стовари юмрук в лицето му. После го завъртя и запрати отпуснатото му тяло срещу един контейнер за боклук.

Докато грохотът отзвучаваше, Тор се зае със следващия в редицата. Би предпочел да вкара в употреба юмруците си малко повече, но нямаше време за губене. В далечния край на пряката още седем новоприети се сипеха от оградата като змии от дърво.

Извади двата си кинжала, закова ботуши в земята и състави офанзивна стратегия за новопристигащите. Боже. Каквото и да се говореше за морала, социалните умения и джентълменските качества на Кор, нямаше спор, че го биваше като боец. Размахваше косата, като че тежеше неколкостотин грама, а способността му да преценява разстоянието беше впечатляваща.

Във всички посоки летяха части от лесъри — ръце, глави и крака. Копелето беше изключително ефективно, а и Троу в никакъв случай не беше некадърен.

Противно на всички очаквания и на желанието им, Тор и неговият екип влязоха в ритъм с негодниците. Кор се погрижи да отблъсне първата партида към очакващите ги в началото на пряката черни кинжали, докато партньорът му задържа втората вълна на място, та никой да не се окаже блокиран. След като Тор, Джон и Куин се справиха с наплива, към касапницата един по един бяха изпратени и останалите лесъри с пресни рани.