Дж. Уорд - Преродена любов

Макар в началото да беше само шоу, сега наистина се вършеше работа. Кор не се перчеше с острието си, Троу показваше последователност; Джон и Куин действаха като по учебник.

А Тор беше отдаден на отмъщението.

Намиращите се пред тях не представляваха нищо повече от нови попълнения, така че в никакъв случай не показваха кой знае какви умения. Общият им брой обаче беше такъв, че нещата винаги можеха да се обърнат.

През оградата прескочи трета групичка.

Докато се приземяваха един след друг на улицата, Тор съжали за нареждането, което даде на Джон. Беше говорила жаждата му за мъст. Аргументът за избягване на конфронтацията между Братството и бандата на копелетата беше пълна глупост. Искаше да запази повече убийства за себе си. Резултатът? Бе изложил живота на Джон и Куин на опасност. Кор и Троу можеха да умрат тази вечер, утре или след година, това нямаше значение. Колкото до него... е, можеш да скочиш от моста по хиляди различни начини.

Но неговите момчета.? Те си струваше да бъдат спасени. Сега Джон беше нечий хелрен. А Куин имаше дълъг живот пред себе си. Не беше честно да ги прати в гроба преждевременно заради своята кръвожадност.

Кор, син на неизвестен баща, държеше своята любовница в ръцете си. Косата му беше единственият предмет от женски род, за който някога го е било грижа, и тази вечер, когато се изправи срещу в началото седем от враговете им, прераснали в четиринайсет и после достигнали двайсет и един, тя му се отплати за лоялността с несравнимо представяне.

Докато се движеха заедно, тя представляваше не само продължение на ръцете му, но и на цялото тяло, на очите, на съзнанието му. Той не беше просто войник с оръжие, двамата заедно представляваха звяр с могъща челюст. И докато се трудеха, той знаеше, че именно това му е липсвало. По тази причина беше дошъл в Новия свят — да открие нов живот в нова територия, където все още се подвизаваха много от старите им врагове.

След пристигането обаче амбициите му бяха стигнали до още по-висока цел. А това значеше, че останалите вампири в тази уличка стояха на пътя му.

В другия край на улицата Тормент, син на Харм, показваше нещо, което си струваше да се види. Колкото и на Кор да не му допадаше да го признае, братът беше невероятен боец. Докато въртеше кинжалите, те отразяваха околните светлини, ръцете и краката му сменяха позицията си само за един удар на сърцето, балансът и изпълнението бяха въплъщение на съвършенството.

Ако беше един от мъжете на Кор, щеше да се наложи братът да бъде убит, така че Кор да може да задържи първенството си. В това се състоеше първичният закон на лидерството, елиминираш онези, представляващи потенциално предизвикателство за позицията ти. Не че държеше около себе си некадърници. Слабите също трябваше да бъдат елиминирани

Блъдлетър го научи на това и на още толкова много. В крайна сметка някои неща се оказаха истина.

Така или иначе, в бандата му от копелета нямаше място за типове като Тормент. Братът и подобните му не биха понесли да седнат на една маса с тях, а какво оставаше да работят заедно.

Макар че тази нощ за кратко го сториха. С напредването на битката двамата с Троу си сътрудничеха с братята, като им подаваха лесъри на малки групи, а те тримата на свой ред ги натирваха обратно при Омега с помощта на остриетата си.

И двамата братя, или по-скоро, кандидати за членове на Братството, придружаващи Тор, бяха по-едри от него... Всъщност Тормент, син на Харм, не беше така масивен както някога. Може би се възстановяваше от неотдавнашно нараняване. Каквато и да беше причината, Тор беше подбрал подкреплението си мъдро. Мъжът отдясно беше страховит, размерът му доказваше, че програмата за разплод на Скрайб Върджин не е била безсмислена. Другият имаше телосложението на Кор и неговите мъже, което означаваше, че никак не е дребен. И двамата действаха безкомпромисно, без да показват каквото и да било колебание или страх.

Когато най-накрая всичко приключи, Кор дишаше учестено, а ръцете му бяха изтръпнали от усилията. Всички, притежаващи вампирски зъби, бяха на крака. С всички, в чиито вени течеше черна кръв, беше свършено, бяха отпътували обратно към пагубния си създател.

Петимата стояха по местата си все още с оръжия в ръцете, докато си поемаха глътка въздух и нащрек за всякакви признаци на агресия от другата страна.

Кор хвърли поглед към Тор и кимна едва доловимо. Ако братът беше повикал подкрепление, щеше да последва сблъсък, от който Кор и спътникът му нямаше да излязат живи. Нападнеха ли ги тези тримата обаче, той и бойците му имаха шансове, но щеше да има ранени.