Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Ами аз никога не смятам, че книгите ми са толкова добри, колкото трябва да бъдат. Винаги ми се струва, че бих могла да се справя и по-добре. Ала аз просто съм си такава. Никога не съм доволна от себе си и от нещата, които правя - така че това не важи само за писането.

Що се отнася до редактирането на книгите, аз съм единствената, която вади или добавя каквото и да било в тях. Обсъждам книгите с редакторката си, тя споделя своето мнение и двете разискваме това-онова, ала нищо не се променя, освен ако аз не го поискам и не го направя. Мания за контрол? И още как! (Друга моя отколешна черта.) Дали съжалявам за нещо? Не и в това отношение. Всеки мой избор е направен съзнателно и след сериозно обмисляне.

Що се отнася до дълбочината на героите, отговорът миене. Но само защото винаги се опитвам да изцедя и последната капка емоция, драма и патос от всяка от своите истории. Тук обаче има нещо, за което съжалявам. Както споменах, ще ми се да бях добавила още няколко страници в края на „Освободена любов", за да могат читателите да видят повече от онова, което бе в главата ми, що се отнася до това колко доволни са Ви и Джейн от завършека на своята история.

Чудех се откъде ви хрумват някои от термините ви, като лийлан, хелрен, шелан? Вие ли си ги измислихте или са част от някакъв древен език, който сте проучили? - Бет

Ако щете вярвайте, те дойдоха с историите. И продължават да го правят. Понякога чувам някаква дума от устата на братята или шеланите и я използвам. Докато пишех „Тъмна любов" не очаквах да изскочат толкова много от тях! Между другото, идеята за речника на термините беше на редакторката ми. След като прочете окончателния текст за Рот, тя ми каза, че трябва да съставя такъв речник. И беше права.

Чудех се как успявате да не смесвате различните си стилове на писане? Май чух, че пишете под псевдоним, а съм чела и няколко други автори, които правят същото. Мисля, че онова, което ми е любопитно, е как постигате това, различните ви герои да не се озоват в грешния жанр или да бъдат написани от „грешния" автор? - Ребека

Вярно е, наистина пиша съвременни любовни романи под името Джесика Бърд и паранормални любовни романи под името Уорд. И знаете ли, никога не съм имала проблем със смесването на двете - може би заради начина, по който историите се появяват в главата ми. Просто когато сцените ми се явят, репликите са толкова ясни, а думите - толкова различни, че е невъзможно да бъдат объркани. Трябва да кажа, че гласът, който ми диктува, докато пиша, не е съвсем различен, макар че в книгите за Братството темпото е друго, а писането - по-сурово, защото и братята са такива.

Харесва ми да пиша в двата толкова различни поджанра. Действа ми освежаващо да ги сменям. За мен те са като две различни пътеки, които никога не се кръстосват, така че не мога да следвам и двете едновременно. Истинска щастливка съм, че мога да правя и двете.

Споменахте някакви ковчези в гаража. За какво служат и кой се грижи за тях? - Мерил

Страхотен въпрос! Често ми го задават, под една или друга форма. А ако не са ковчезите, читателите ме питат за Бу или пък за други неща, които са показани, ала не и обяснени.

Както казах, невинаги знам какво означава всичко в момента, в който го видя. Що се отнася до ковчезите, докато пишех „Споделена любов", видях Мариса да влиза в гаража заедно с Фриц... и те бяха там. Нямам абсолютно никаква идея какво има в тях, откъде са се взели и каква роля ще изиграят в бъдеще, но тъй като се е случвало и преди, знам, че когато видя нещо така ясно, както видях ковчезите, то ще се окаже наистина важно. Така че - нямам търпение да разбера каква е тяхната история!

Какво е значението на урните на лесърите? Знам, че сърцата им биват извадени и поставени в керамична урна, но защо? Защо просто не ги унищожат? Защо ги пазят? Защо братята винаги държат да се доберат до урните и да ги поставят в Гробницата (в случай че има друга причина, освен да ги държат като трофеи), и ако наистина служат единствено като трофеи, защо е толкова важно за другите лесъри да отидат в дома на убитите си другари и да приберат урните им, преди братята да са го сторили, и какво правят с тях, ако успеят да изпреварят братята? - Мърррмейд

Радвам се, че ми зададе този въпрос, Мърррмейд, защото и аз много пъти съм се чудила. Винаги ми се е струвало странно, че лесърите си запазват урните след въвеждането им в Обществото... искам да кажа, Омега общо взето взема от тях всичко, което ги прави хора, нали така? Кръвта им я няма, сърцата им са извадени, не могат да се хранят, импотентни са... защо тогава им е да запазят нещо такова? А и след като се присъединят към Обществото, нямат никаква собственост (та те губят дори имената си!). Единственото логично обяснение, за което се сещам, е, че урните са един вид осезаемо напомняне за силата на Омега. В крайна сметка, ако някой е в състояние да замени кръвта ти със своята собствена, а след това да ти изтръгне сърцето, той със сигурност може да се върне и да те смачка като муха, ако не е доволен от теб. Освен това Омега е адски подмолен - той целенасочено създава ситуации, които обременяват лесърите му. Като ги принуждава да държат сърцата си при себе си, той си дава още нещо, за чието неизпълнение да ги наказва. Така че според мен останалите лесъри се опитват да приберат урните на убитите си другари, защо-то знаят, че ще трябва да кажат на Омега, ако някой изчезне... а това е разговор, който никой не иска да проведе. И още нещо - Обществото разполага с крипта, която се използва за съхраняване на различни артефакти, ала ако някоя урна бъде прибрана от убийците, преди братята да са я открили, сърцето бива предадено на Омега. Но е по-добре да не навлизаме в подробности за онова, което Злото прави с нея. Гадост.