Джо Абъркромби - Червена страна

- Пренощували са тук - провикна се тя.

- Настигаме ги, значи? - Лийф също скочи от фургона, постави стрела в лъка, но не опъна тетивата.

- Така мисля - отвърна Шай. Не знаеше обаче дали това бе за добро, или за лошо. Вдигна от земята парче протрито въже, забеляза по края на храсталака една скъсана паяжина, а по-навътре в гората - парченце плат, закачено на един трънлив клон.

- Някой е отишъл натам, а?

- Повече от един. Тичешком. - Шай тръгна през храстите, приведена ниско, за да не загуби равновесие по покрития с изпопадали листа хлъзгав склон, и напрегна очи в сумрака...

Видя Пит. Лежеше по очи край едно повалено дърво, толкова мъничък сред възлестите корени. Искаше да изкрещи, но не й беше останал глас, не можеше да си поеме дъх дори. Хукна напред, изпързаля се на една страна сред облак сухи листа, скочи обратно на крака и продължи да тича. Клекна до него. Тилът му беше само сплъстена коса и съсирена кръв. Ръката й се разтрепери, когато я протегна. Не искаше да вижда лицето му. Трябваше да го види. Затаи дъх, докато с мъка обръщаше лекото му вкочанено телце и събори с треперещи пръсти полепналите по лицето му сухи листа.

- Това брат ти ли е? - промълви Лийф.

- Не. - Обля я вълна на облекчение, почти й призля. После още повече от това, че изпита облекчение при вида на мъртвото момче. - Твоят?

-Не.

Шай пъхна ръце под тялото на мъртвото дете, вдигна го и тръгна обратно по склона, следвана от Лийф. Видя тъмния силует на Лам да се откроява на яркия фон на залеза. Беше застанал сред дърветата на края на гората, вторачен право в нея.

- Той ли е? - Чу Шай задавания му глас. - Пит ли е?

- Не. - Шай положи тялото с разперени настрани ръце и килната назад глава на отъпканата трева.

- Мътните го взели. - Лам беше заровил пръсти в посивялата си коса и стискаше глава, сякаш всеки момент щеше да се пръсне.

- Може би се е опитал да избяга. Послужил е за урок на останалите. - Надяваше се Роу да не е опитала същото. Надяваше се да е проявила повече разум. Искаше й се да е по-разумна, отколкото бе тя на нейната възраст. Надвеси се през страничната преграда на фургона и докато беше с гръб към останалите, стисна очи и изтри сълзите си. Издърпа проклетите лопати и се върна при тях.

- Пак копане, мамка му - изсъска Лийф и започна да ръчка с такава ярост пръстта, все едно тя беше отвлякла брат му.

- По-добре ти да копаеш, отколкото теб да те копаят - каза Лам.

Шай ги остави да копаят край пасящите волове и тръгна да обикаля

в широки кръгове, ниско приведена над земята. Зарови пръсти в хладната трева и напрегна очи да разчете следите в отиващата си светлина. Опита да отгатне какво се беше случило тук и каква щеше да е следващата крачка на онези, които преследваха.

-Лам.

Той клекна с пъшкане до нея и изтупа пръстта от ръкавиците си.

- Какво има?

- Изглежда, трима са се отделили тук и са поели на югоизток. Останалите са продължили на запад. Какво мислиш?

- Опитвам се да не мисля. Ти си по разчитането на следите. Само де-то нямам идея кога стана толкова добра в това.

- Нищо работа, просто гледам и обмислям видяното. - Шай не искаше да му казва, че да преследваш хора и теб да те преследват, са двете страни на една и съща монета, а също, че в последното имаше две години неприятен опит.

- Разделили са се, значи? - намеси се Лийф.

Лам зачопли ухото си и погледна на юг:

- Неразбирателство помежду им?

- Възможно е - отвърна Шай. - Но също е възможно да са ги изпратили да обиколят и да излязат в гръб, за да проверят дали някой не ги следва.

Лийф посегна за стрела и очите му зашариха по хоризонта.

Лам свали ръката му.

- Ако са тръгнали да правят това, досега да са ни видели. - Той продължи да гледа на юг, покрай гората, към ниското било на един хълм, на-където Шай предполагаше, че са тръгнали тримата. - Не. Мисля, че на тези просто им е дошло до гуша. Може би са си казали, че нещата са стигнали прекалено далеч. Може да са започнали да се питат дали няма скоро и те да виснат на въжето. Както и да е, ние тръгваме след тях. Надявам се да ги настигнем, преди на тая каруца да й се разпаднат колелата. Или на мен - краката - добави той, докато се покатерваше с мъка на капрата.

- Децата не са с тях - каза Лийф и лицето му посърна.

- Не са. - Лам си сложи шапката и я намести. - Но те може да ни насочат в правилната посока. Трябва да поправим както трябва фургона, да си набавим нови волове или да си вземем коне. Трябва ни и храна. Може тези тримата да...

- Ти, дърт страхливецо.