Крис Бънч - Кралят-демон

— Каквото казах, сър. Налагам закона. Заповедите на принц-регента са съвсем изрични. Всеки, който нападне нуманциец или представител на имперската власт, е виновен в държавна измяна и наказанието е само едно — смърт.

— Съжалявам, сержант. Но тези тримата нямат нищо общо със станалото. Този, който се опита да ме убие, беше на покрива и избяга.

— Все едно, сър. Заповедта, която съм получил, е изрична. Съучастникът или насърчителят на нападение е също толкова виновен и заслужава лишаване от живот и конфискация на имуществото. След като екзекутираме тези тримата, ще изгорим къщата. Вече изпратихме човек да доведе пожарната бригада, за да не се разпространи огънят, макар че и целият проклет град да пламне, все ми е тая. Това са преките заповеди на принц-регента.

Поколебах се. Заповедите си бяха заповеди и да започна новия си пост, като наруша разпорежданията на висшестоящия, явно нямаше да е най-разумният ход. Но нещо започнало зле рядко се оправя от само себе си. И що за мир се опитваше да поддържа Рюферн? Този над гроба? Маран чакаше да види как ще постъпя.

— Сержант, разбирам какви са заповедите ви. Но аз съм трибун Дамастес а̀ Симабю, новият военен губернатор на Кальо и вашият бъдещ началник. Тук и сега отменям тази заповед и до утре заранта ще я анулирам за цялата провинция. Можете да освободите тези тримата и да се върнете към задълженията си. Домът им няма да се подпалва.

Той се поколеба, стиснал челюсти.

— Съжалявам, трибун. Но както знаете, заповедите са си заповеди. Отстранете се, сър.

Отново вдигна сабята си за удар и жената, на чието лице се беше изписала надежда, изхлипа.

— Кърти!

— Сър!

— Ако помръдне, пронижи го!

— Слушам, сър!

— Капитан Ласта, едно отделение да отстрани тези полицаи. Насила, ако се наложи.

— Слушам, сър!

Сержантът на градската стража изгледа Кърти. Лъкът на стрелеца беше изпънат до ухото, назъбеният връх на стрелата бе прицелен точно в гърлото на полицая. На лицето на Кърти се бе изписала усмивка. И полицията, и войската са в униформи и налагат имперската воля, но не се обичат много. Причината сигурно е в многобройните кръчмарски свади, или защото повечето войници смятат, че полицаите не са нищо повече от жалки позьори по време на опасност и че повечето им време всъщност минава в топлите ханчета да изнудват ханджиите да им пуснат пиене на вересия.

Пръстите на сержанта се разтвориха, сабята издрънча на улицата и лицето му пламна. Пристъпих, вдигнах оръжието и го прибрах в ножницата му.

— Както ви казах вече, сега се върнете към задълженията си.

Понечи да отдаде чест, но се овладя, обърна се кръгом и тръгна през войнишкия кордон. Хората му повлякоха крак след него — избягваха да погледнат някого в очите.

Някой се изсмя късо, но смехът секна, щом мъжете се сетиха, че на улицата все пак има проснато тяло — младеж, който само преди няколко седмици бе напуснал селяшкия си дом, за да бъде убит безсмислено от едно страхливо псе.

— Ще го погребем с почестите, дължими на Червен пиконосец — заяви капитан Ласта, развърза наметалото, сгънато зад седлото му, и покри тялото.

Прибрах се в каляската и затворих вратата.

— Това не е добре — каза Маран.

— Не е — съгласих се. — Е, да продължим към замъка и да видим колко по-лошо ще стане.

— Полицейският сержант не ви ли уведоми, че това са моите преки, лични заповеди?

Гласът на принц-регента леко трепереше, но той се мъчеше да запази спокойствие. Бяхме само двамата в малката му стая за аудиенции до главната тронна зала.

— Уведоми ме, милорд.

— Но вие въпреки това ги отменихте.

— Да, сър. Може ли да обясня?

— Заповядайте.

— Сър, предстои ми да бъда вашият военен губернатор. Като такъв, ще нося отговорност за прилагането на закона. Зная, че императорът иска Кальо да се върне към нормалност колкото може по-скоро.

— Като всички нас — отвърна Рюферн Тенедос.

— Ако законът в Кальо е съвсем различен от всички останали части на Нуманция, освен в няколко много особени случаи, как може изобщо да се върнат нормалните времена? Тогава излиза, че сме окупационна армия.

— Според някои в момента сме точно такава — заяви регентът, въздъхна тежко и се усмихна насила. — Предполагам, че трябваше да ми се стори забавно — прозвуча фалшиво.

— Кое, милорд?

— Ами, ето ви и вас тук. Дамастес кавалеристът. Дамастес Хубавеца, така съм чувал да ви наричат. Героят на хиляда битки, най-добрият войник на императора.