Крис Бънч - Кралят-демон

Казваше се Аримонди Хами, уважаван член на най-висшия интелектуален кръг в Кальо. Беше затворен, защото отказал да признае нуманцийската власт и при това изразявал изменническото си мнение публично и много красноречиво.

Често пъти съм се чудил как може един магьосник, колкото и дребен да е, да бъде задържан в затвор. Хами не го държаха в някаква влажна и мръсна подземна килия, а в много чиста стая точно под стражевото помещение на цитаделата — претърсваха я на непредсказуеми интервали поне веднъж седмично. Бяха му разрешени перо, хартия и колкото книги пожелае, стига да не са по магьосничество. Можеше да покани всякакви посетители, но по одобрен от принца списък. Храната му се приготвяше от личния му главен готвач, а дрехите му включваха чисти вълнени или памучни халати, без украса. Всяка негова молба грижливо се проучваше от ясновидец Едви, за да не може да събере материали за заклинание за бягство.

Можеше да е само учен, а не велик чародей, но за всеки случай поставих зад стола, на който трябваше да седне, двама стражи с извадени саби, със заповед да го спрат, ако нещо тръгне накриво, или да го убият, ако не могат да го спрат. Той влезе, погледна ги и леко потрепери. Поканих го да седне и го запитах дали ще желае чаша вино.

— Да, трибун а̀ Симабю — отвърна той със звучния глас на роден оратор.

Напълних една чаша и му я подадох.

— Вие няма ли да пиете с мен?

— Рядко пия — отвърнах му искрено. — Така и не можах да свикна с вкуса на алкохола, а въздействието му е смущаващо.

Той ме погледна скептично.

— Не знам дали да ви повярвам, или не.

— Не ви разбирам.

— Тези двамата със сабите… няма да пиете с мен… лесно е да си помисли човек, че сте разплели кълбото, което толкова озадачаваше принц Рюферн и другите преди него.

— Никога не съм бил отличният ученик, магьоснико Хами. Учителите ми твърде често ме напиваха, колкото за свое удоволствие, толкова и за да ме накарат да разбера какво е. Тогава не ми харесваше много, сега — още по-малко. Моля, обяснете.

Ученият ме погледна в очите.

— Когато стражите ме доведоха тук, допуснах, че сте решили да заповядате да ме убият.

— Защо да го правя? Може да сте изменник, но почти нищо друго не сте правили, освен да говорите ереси.

— Което според мен лесно може да смали човек с една глава в тези времена.

— Не и по моя заповед. Трябва ми нещо друго. Но защо мислите, че съм се канел да ви убия? Какво е това „кълбо“, за което споменахте?

Хами пресуши чашата си и се усмихна.

— Тази реколта е добра, трибуне. Бих ли могъл да помоля за още?

Напълних му чашата.

— Кълбото е обърканата паяжина около моята съдба. Преценете сам: аз отказах да призная властта на ясновидеца Лайш Тенедос, който се самопровъзгласи за император. Държа, че законните управители на Нуманция са Властта на Десетимата.

— Онези некадърници?! — възкликнах. — Онези от тях, които преживяха Въстанието на товиетите и гражданската война, бяха пенсионирани. И защо държите да управляват те? Те са толкова некадърни, че е все едно да сложим на трона селски идиоти. Никой от тях не може да си излее пикнята от ботуша, ако указанията са напечатани на тока.

— Но те бяха легитимната власт.

— Смятате, че Нуманция трябваше да крета по пътя, по който бяха поели, докато не се разпаднем съвсем?

— Като калиец, не ме интересува особено какво ще стане с останалата Нуманция. Смятах управлението на Чардън Шир за динамично и прогресивно.

— Колко странно, че го казвате тъкмо вие. Той беше точно толкова тиранин в провинцията си, колкото твърдите, че е императорът в Нуманция.

Аримонди Хами се усмихна.

— Може и така да е. Но, да се изразя на войнишки език, той може да беше кучи син, но беше нашият кучи син.

— И между другото е мъртъв, че и оттатък. Без да остави, доколкото знам, наследници или роднини по кръвна линия. Нима искате кралството ви да се управлява от всеки дръвник, който реши да се домогне до трона?

Той се позасмя — усетих, че ме поднася за Тенедос, — после каза:

— За да не ви затруднявам, няма да отговоря на това. Позволете ми само да кажа, че според мен Кальо трябва да бъде оставен сам да решава съдбата си, както и цялото човечество, според мен. Може би сте прав и накрая ще се окажем под властта на някой кървав деспот. Признавам искрено, че вашият император не е от най-несправедливите, но реших да се обявя против него, защото искам да видя какво би станало, ако хората на меча бъдат изместени. Навярно вместо тях могат да бъдат избрани други — поети, светци, хора на мира.