Крис Удинг - Воалът на властта

— На всеки му остават — отбеляза мъжът.

Тя не каза нищо и продължи да го гледа, наслаждавайки се на допира на голите им тела. Сегашният Реки не приличаше на онова момче, което бе прелъстила преди няколко години в Императорската цитадела. Загубата на бащата и сестрата и внезапно стоварилото се бреме на отговорността върху него бяха разкъсали пашкула на юношеството, разкривайки мъжа, скрит под него. Реки вече не бягаше от реалния живот в света на книгите, нито пък бе потискан от тираничния си баща Горен или пък засенчван от жизнената Императрица Лараня; той нямаше друг избор, освен да се справи с трудностите, които животът му беше поднесъл, и всички — включително и той самият — бяха изненадани от крайния резултат. Момчето, което хората смятаха за хилаво и слабохарактерно същество, продължаваше да е слабо физически, но демонстрира такава сила на волята, каквато никой не бе очаквал, а времето, което бе прекарало в четене на книги, беше изострило и без това високата му интелигентност. Самоувереността му бе нараснала многократно, подпомогната не на последно място от спиращата дъха красавица, която — за негово учудване — бе останала с него през всичките му изпитания и неуморно го подкрепяше. Реки я обичаше безумно; невъзможно бе да не се влюбиш в такава жена.

Естествено, младият баракс нямаше никаква представа, че тя бе причинила гибелта на сестра му Лараня, с което бе предрешила и смъртта на баща му Горен. Никой не знаеше това, освен Асара, а тя нямаше намерение да огласява тази мрачна тайна.

Родът Танатсуа бе винаги сред най-могъщите благороднически семейства на Тчом Рин, дори и след жестокото клане в прохода Джуача, отнело живота на баракс Горен. Неголемият брой войници, които бяха загинали там, не бе накърнил могъществото на фамилията, защото основните й сили се намираха все още в Джоспа, неспособни да реагират толкова бързо на известията за кончината на Лараня. Под умелото ръководство на Реки обаче за последните четири години родът Танатсуа се бе издигнал до най-влиятелната аристократична фамилия в пустинята.

Ала в интерес на истината не всичко се дължеше на него. Обстоятелствата бяха проработили в негова полза. Пустинята продължаваше да бъде костелив орех за Чаросплетниците, защото Различните хищници, от които се състояха армиите им, не бяха пригодени към пясъците и се оказваха в неизгодно положение в Тчом Рин. През последните месеци обаче се появи нов вид Различни зверове, който сякаш бе роден за пустинята, и тези твари започнаха да опустошават териториите в близост до планините. Джоспа, седалището на рода Танатсуа, се намираше дълбоко в сърцевината на Тчом Рин и още не бе застрашено от новата заплаха, ала другите аристократични семейства веднага осъзнаха опасността, в която се намираха, и изведнъж идеята за обединението им се стори неустоимо привлекателна. За разлика от тях, родът Танатсуа изобщо не бе пострадал от тези нападения.

Ролята на Асара също не бе за пренебрегване. Неведнъж някой от могъщите му съперници или непреодолими препятствия за възхода на Реки изчезваха по мистериозен начин. В пустинята използването на наемни убийци като политически инструмент бе доста по-разпространено, отколкото на запад — поради тази причина и охраната тук бе много по-засилена, — а Асара бе перфектният убиец. Реки не знаеше нищичко за това; съпругата му често си намираше извинения, за да предприема различни пътувания, ето защо той нямаше как да заподозре, че щастливите случайности, разчистващи пътя му, винаги се случваха по време на отсъствията й. Още по-малко пък можеше да заподозре, че жена му е виновна за изчезванията на слуги и танцьорки от земите му. Баракс Реки ту Танатсуа живееше в блажено неведение за натурата на жена си, но, от друга страна, далеч не беше първият мъж в подобно положение.

— Реки… — измърмори Асара.

— Познавам този тон — усмихна се съпругът й.

Тя въздъхна и се отдръпна от него, излягайки се по гръб. Реки се завъртя към нея, погали стегнатия й корем и я целуна нежно по шията.

— Отново ще ме оставиш сам — рече той.

Красавицата измърка утвърдително.

— Този път обаче няма да е само за седмица или дори за няколко седмици — добави тя и моментално почувства как галещите я пръсти застинаха неподвижно.

— За колко време? — попита съпругът й с натежал глас.

— Не зная — гласеше отговорът. Асара се завъртя на една страна и го погледна в очите, а ръката му се премести върху бедрото й.