Сара Маас - Стъкленият трон

Тя отстъпи назад и нападна с лъжлив удар, а краката й се придвижиха с грацията на фламинго. Изненадан, той съумя само да отстъпи, но силата на удара му се бе изгубила.

Тя се впусна в атака, като нанасяше удар след удар, радваше се на равната болка в рамото, която припламваше при всеки удар на мечовете им. Бе бърза, изумително бърза, като танцьор в свещен ритуал, като змия от Червената пустиня, като течението на планински ручей.

Но той не изостана и тя му позволи да напредне, преди да си върне позицията. Той се опита да я изненада с удар към лицето и гневът й се завърна. Вдигна лакът и блокира юмрука му, като го принуди да свали ръката си долу.

— Има нещо, което не бива да забравяш в битките си с мен, Сардотиен — изпъшка той. Слънчевата светлина се отразяваше в златистокафявите му очи.

— Хм? — отвърна тя, докато блокираше поредната му атака.

— Никога не губя.

Широка усмивка огря лицето му и преди тя да разбере думите му, нещо подкоси крака й. Тя усети как пада и изохка, когато гърбът й се удари в мраморния под. Рапирата изхвърча от ръката й.

Каол опря острието на меча си в сърцето й.

— Печеля.

Тя се изправи на лакти.

— Наложи ти се да ме спънеш. Славна победа, няма що.

— Не аз съм с острие, опряно в гърдите.

Звънът на оръжия и стоновете на биещите се изпълниха въздуха около нея. Тя погледна към останалите шампиони. Повечето бяха в разгара на битките с треньорите си. Всъщност всички, освен един. Каин й се ухили широко и тя оголи зъби.

— Добра си — каза Каол, — обаче някои от движенията ти са много недисциплинирани.

Тя извърна очи от Каин и погледна към Каол.

— Това не спаси никоя от жертвите ми досега — излая в отговор. Каол се изсмя на раздразнението й, след което посочи с меч към оръжията, като й даде време да се изправи на крака.

— Избери нещо друго. Постарай се да ме поизпотиш малко.

— Ще те одера като суджук и ще набода очите ти на шиш — закани се тя и остави рапирата.

— Не ти липсва кураж.

Тя хвърли рапирата на мястото й и взе ловните ножове.

„Добрите ми стари приятели."

Страховита усмивка разцъфтя на лицето й.

Точно когато Селена понечи да нападне капитана с ножовете, някой тропна с копие по земята и привлече вниманието на всички. Тя се обърна по посока на гласа и видя едър човек с оредяваща коса, който бе застанал под вътрешния балкон.

— Внимание! — повтори мъжът. Селена погледна към Каол, който кимна и взе ножовете й, докато се присъединяваха към останалите двайсет и трима състезатели, обкръжили говорещия.

— Аз съм Теодус Бруло, Майстор на оръжията, и ще оценявам представянето ви по време на съревнованието. Разбира се, последната дума принадлежи на краля, но всеки ден ще давам мнение достойни ли сте да се състезавате за титлата негов шампион.

Той потупа дръжката на меча си. Селена не можа да не се възхити на красивите орнаменти.

— Аз съм Майстор на оръжията от трийсет години и съм живял в замъка от петдесет и пет. Обучил съм мнозина от рицарите и благородниците на Адарлан, а също и доста кандидати за шампионската титла. Не се впечатлявам лесно.

Застаналият зад Селена Каол изпъна рамене и тя се запита дали Бруло не го е обучил. Предвид лекотата, с която капитанът бе издържал на темпото й, тя реши, че Майсторът на оръжията наистина заслужава титлата си. А и по-добре от всички знаеше, че е неразумно да подценява някой заради външния му вид.

— Кралят вече ви е казал всичко, което трябва да знаете за съревнованието — продължи Бруло и хвана ръце зад гърба си. — Подозирам обаче, че искате да знаете повече един за друг.

Той посочи с месестия си пръст към Каин.

— Ти! Как се казваш, с какво се занимаваш, откъде идваш? Бъди честен. Никой от вас не е хлебар или свещар.

Ужасната усмивка отново огря лицето на Каин.

— Казвам се Каин и съм войник в армията на краля. Идвам от Планините на Белия зъб.

Разбира се. Тя бе чувала за жестокостта на планинците от тази местност, бе виждала някои от тях отблизо, бе ставала свидетел на свирепия блясък в очите им. Много от тях се бяха бунтували срещу Адарлан и повечето бяха загинали. Какво ли биха казали те за този човек, ако можеха да го видят сега?

Тя изскърца със зъби. Какво ли биха казали хората от Терасен, ако видеха нея?

Бруло обаче явно нито знаеше това, нито пък се интересуваше, и дори не кимна, преди да посочи мъжа, застанал вдясно от Каин. Селена веднага го хареса.

— Ти кой си?

Мършавият висок мъж с оредяваща руса коса огледа околните и изсумтя.