Сара Маас - Стъкленият трон

Накрая остави мастилницата на масата.

Хубаво. Сега се махай — посочи към вратата кралят. — Ще те призова, когато ми потрябваш.

Той отново седна на трона си. Селена се поклони внимателно, без да смее да го погледне в лицето. Само за миг си позволи да надзърне към Дориан, чиито сапфирени очи блестяха от нещо, което й се стори като тъга, преди да й се усмихне.

Усети как Каол я хваща за ръка.

Каол щеше да умре. Беше го обрекла на смърт. Него и семейство Етгер. С натежало сърце напусна залата.

А навън вятърът продължаваше да вие срещу стъкления замък, неспособен да разбие стените му.

С всяка следваща крачка тя усещаше как й олеква все повече и повече. Каол остана смълчан, докато не слязоха до нивото на каменния замък, след което се обърна към нея.

— E шампионе — каза той. Все още не носеше меча си.

— Да, капитане?

Той се усмихна с крайчеца на устните си.

— Доволна ли си?

Дори не опита да прикрие усмивката си.

— Май продадох душата си, но... да. Доколкото е възможно, да.

— Селена Сардотиен, кралският шампион — рече замислено Каол.

— Какво?

— Харесва ми как звучи — сви рамене той. — Искаш ли да знаеш каква е първата ти мисия?

Тя погледна златистокафявите му очи и всичките обещания, които те криеха, след което го хвана за ръката и се усмихна.

— Кажи ми утре.

Отне ми десет години да издам „Стъкленият трон", а хората, на които трябва да благодаря, са прекалено много, за да се поберат в отпуснатото ми каре.

Безкрайно съм благодарна на моя агент и личен шампион Тамар Риджински, който разбра Селена от първата страница. Благодаря ти за обаждането, което промени живота ми.

Нямам думи, с които да благодаря и на моята брилянтна и смела редакторка Маргарет Милър, че повярва в мен и в „Стъкленият трон". Гордея се, че работя с теб.

На Мишел Наглър и останалите от фантастичния екип на „Блумсбъри" — благодаря ви за цялата подкрепа и многото работа, която свършихте!

Дължа огромна благодарност на Манди Хъбард за това, че бе първата, която ме притисна. Манди, ти си и винаги ще бъдеш моят Йода.

На прекрасния ми съпруг Джош — ти ми даде причина да се будя всяка сутрин. Ти си по-добрата ми половинка във всеки смисъл на думата.

Благодаря на родителите си Брайън и Карол, които ми четяха приказки и никога не казаха, че съм прекалено голяма за тях. На малкия си брат Аарон — ти си човекът, който бих искала да бъда. На Станлий Бримбърг и Джанел Шварц — нямате идея колко ми помагаха вашите думи! (може би тази книга е доказателството) Ще ми се да имаше повече учители като вас

На Сюзан Денард за невероятните предложения и за това, че бе истинска приятелка и в добро, и в зло. Дойде в живота ми, когато имах най-голяма нужда от теб. Сега светът ми е по-добро място, защото ти си в него.

На Алекс Брейкън, невероятния ми партньор критик, феноменален писател и дори още по-добър приятел — нямам думи, с които да изразя благодарността си. О, колко съм благодарна за всички бонбони, които ми прати по време на редакцията.

На Кат Занг, че винаги намираше време да прегледа работата ми и за хубавото приятелство На Бригид Кемерер, за всички мейли, които запазиха разсъдъка ми. На Биляна Ликич, понеже разговорите с теб за героите и сюжета ги направиха истински.

На Лий Бардуго, моята невероятна приятелка, без която нямаше да издържа всичко това.

На Ерин Бауман, Ейми Кауфман, Ванеса ди Грегорио, Мег Спуунър. Къртни Алисън Молтън, Ейми Картър и дамите от Пъб(лизинг) Кроул — вие сте талантливи автори и прекрасни хора. Благодарна съм, че сте част от живота ми.

На Мередит Андерсън, Рае Бюканън, Рене Картър, Ана Делес, Гордана Ликич, Сара Лиу, Джулиан Ма, Шантал Мейсън, Ариана Стърлинг, Саманта Уокър, Даяна Ван и Джейн Зао — никога не съм ви виждала на живо, но дългогодишният ви безкраен ентусиазъм означава много за мен. Кели де Гроот, благодаря за невероятната карта на Ерилея!

Накрая, но съвсем не и по важност, благодаря на всички мои читатели от FictionPress.com. Вашите писма, фен арт и топли думи ми дадоха увереността да опитам да издам книгите си. Гордея се, че ви имам за фенове и още повече за това, че мога да ви нарека приятели. Пътуването бе дълго, но успяхме! Благодаря!

Уивърн — двукрак дракон с криле. Терминът се използва, за да отличи митологичното същество от традиционния дракон, който също е с криле, но с четири крака. Ако драконите бяха истински, най вероятно щяха да изглеждат като уивърни, тъй като сред гръбначните животни няма такива с повече от четири крайника — Бел.прев.