Матю Стоувър - Острието на Тишал

— И не правите нищо, което да е полезно за някой от двамата. Или мислиш, че не съм бил сериозен, когато ти казах какво е заложено?

В този момент избухнах.

— Тогава му намерете някой друг! Не съм молил за тази работа, вие ме принудихте да я върша! Правя каквото мога, мамка му!

Лицето ми гореше. Един истински Бизнесмен никога не би изгубил контрол над себе си пред някой от по-нисша каста. Баща ми никога не би го направил. Може би, след като прекарвах толкова време с Хари, бях започнал да прихващам от неговите маниери.

— Не, не! — поклати глава Чандра. — Ти си най-добрият студент по Бойна магия. Ако те заменя с някой друг, Вило ще си помисли, че искам Майкълсън да се провали.

Той се вторачи в мен и аз се прехвърлих в него.

Аз съм Администратор Уилсън Чандра; прекарал съм всичките си повече от шейсет години в служба, а последните петнайсет от тях като ректор на Консерваторията на Студията — длъжност, съпроводена с огромна отговорност и много малко реална власт. Трябва да целувам задниците на всеки Незает, Инвеститор или Бизнесмен само за да мога да премина през парадния вход; трябва да се умилквам на лигавите им протежета, да се унижавам пред Борда на директорите на Студията, да лаская раздутото его на емоционално осакатените бивши Актьори, които сега са в преподавателския състав, и отгоре на всичко това по някакъв начин трябва да произвеждам Актьори, способни не само да оцелеят в Отвъдие, но и да осигуряват на Студията доход, който да оправдава собственото ми съществуване.

Вършех адски добре тази работа през последното десетилетие и половина и какво получавам? Кръвожаден дребен гангстер ми казва кого мога и кого не мога да дипломирам, казва ми как да си върша работата , а сополиво Бизнесменско синче ми реве, че са го накарали да свърши нещо, за което изнеженият му задник не е в настроение .

Облегнах се назад в креслото си, примигвайки под маската си. Сега вече разбирах. Той искаше Хари да се провали — защото това щеше да уязви Вило. И искаше да провали мен , защото бях Бизнесмен по рождение. Това щеше да бъде двоен удар по висшите касти, при това той си мислеше, че ще може да се измъкне безнаказан. Дребнавост и отмъстителност — това бяха остриетата на ножа, който хората от неговата каста държаха винаги насочен към онези по-горе. Каквито и заплахи да беше отправил Вило към семейството му, той не ги възприемаше сериозно, а Хари беше само една пешка, един пул в играта му.

Аз също не бях нищо повече от една пешка. В неговата злоба нямаше нищо лично. Спомних си как за миг бях зърнал някакъв зловещ, безличен глад в очите му — всъщност на Чандра изобщо не му пукаше за мен. Просто бях имал лошия късмет да бъде удобно включването ми в малката му психодрама, целяща отмъщението му към висшите касти.

Извън Консерваторията всичко щеше да бъде различно. Отвън аз бях Бизнесмен, а той — само Администратор. Достатъчно беше само да подсмръкне в моя посока, и можех да го предам на Социалната полиция за кастово насилие. Само че това нямаше никакво значение тук. Той ме държеше в ръцете си и аз не можех да направя нищо, за да ослабя хватката му.

Започвах да разбирам откъде черпи Хари гнева си.

За момент сякаш почувствах как Хари стои зад мен, до рамото ми, и шепне в ухото ми под какъв именно ъгъл трябва да го ударя с ръба на дланта си в гърлото му, за да раздробя ларинкса му. Тръснах глава да прогоня този образ и си поех дълбоко дъх.

— Искам разрешение да използвам ВП залата — повторих аз.

— Мисля, че това вече е прекалено. Използването на ВП залата без надзор е опасно, а инструктор Хамет…

— Знаете ли — изрекох небрежно, потискайки внезапно появилото се в стомаха ми леко гадене, — баща ми има делови отношения с „Вило Интерконтинентал“.

Тези тънки, характерни за Бизнесмените намеци винаги оставяха лош вкус в устата ми, но аз отчаяно се нуждаех от някаква опора — а двойникът на Хари продължаваше да се спотайва зад рамото ми, шепнейки яростно.

Чандра разбра какво имам предвид, макар и да не го показа с нищо.

— Можете да ми издадете пропуск. Аз ще поема пълната отговорност — казах още по-настойчиво, защото разбирах правилата на тази игра. Чандра трябваше да се прави, че върши каквото е по силите му, за да ми помогне да помогна на Хари, така че после, когато ни провали, да може да клати глава и да стиска устни с невинно съжаление.

Той кимна неохотно.

— Добре. — Извади една карта от слот в бюрото си и обърна настолния си екран към мен. — Това е дубликат на личния ми пропуск. Остави отпечатък от палеца си тук, подпечатай и заявлението ми за отказ от отговорност на дъното на екрана. Всякакви наранявания на някой от вас двамата ще си бъдат изцяло ваша отговорност.