Матю Стоувър - Острието на Тишал

Освен това те всичките са огромни .

Така че сърцето ми се поразтуптя, докато се приближавах. Последните остатъци от тълпата се разпръсваха и гласовете им заглъхваха в дъното на коридора. Сега вече можех да чуя какво казва неандерталецът.

Това беше онзи тип от фитнесзалата, Болинджър. Той пристъпваше тромаво към Хари и го ръгаше с пръста си, който имаше размерите на наденица.

— Ще те видим колко ще ти е забавно, ситен копелдак. Някой ден, когато те спипам в залата. Ще те видим тогава.

В очите на Хари пламтеше някаква странна, безумна светлина, която изобщо не приличаше на страх.

— Разкарай се, Болинджър. Сега съм зает. Ще те убия по-късно.

Юмрукът на Болинджър с размерите на свински бут сграбчи ризата на Хари и го прикова към стената.

— Може ли да го кажеш пак ?

И по-рано бях виждал подобни сблъсъци: на студента по Магия му омръзва непрестанният тормоз и решава да отвърне. И си изяжда боя. Обикновено в такива случаи си стоя настрана, а после помагам на нещастника да отиде до лечебницата. Или, ако видя такъв шанс, се опитвам да разведря обстановката. Но този път…

Срещнах погледа на Хари и му намигнах. А после приклекнах на четири крака точно зад глезените на Болинджър.

Не знам, може би причината беше в тази седмица, която прекарах с Хари, битките ми с него, това, че бях дишал неговия въздух. Може би ме беше заразил по някакъв начин и сега страдах от тежък пристъп на болестта Майкълсън.

Хари изобрази най-широката, открита и щастлива усмивка, която бях виждал върху лицето му.

— Кой е най-подходящият момент за ваканция, Болинджър?

— А?

— Есента 3 3 Игра на думи — думата fall в оригинала може да означава и „падане“. — Б.пр. , мисля. Пожелавам ти приятно пътуване.

Той удари свивките на ръцете на Болинджър, за да го принуди да ослаби хватката си, и после се отблъсна от стената. Болинджър се спъна от мен и се стовари величествено като отсечена секвоя. Горната част на гърба му се блъсна с такъв гръмотевичен трясък в пода, че чак го разтресе. Преди да успея да се изправя, Хари ме заобиколи и изрита застиналия неподвижно гигант със смазваща сила отстрани в главата. Болинджър изстена и се опита да прикрие главата си в ръце, заемайки зародишна поза.

Скочих към Хари и го изблъсках точно когато се канеше да изрита Болинджър във врата.

— Стига, Хари! Ще го убиеш!

Хари ме отблъсна встрани.

— Дяволски си прав , че ще го направя…

В този момент, накуцвайки върху механизираните си крака, в коридора излезе Професионалист Хамет, инструкторът по Виртуални приключения, и спаси живота на Болинджър. Всичко, което трябваше да направи, беше да застане на пътя на Хари, докато той успее да се овладее; дори Хари не би рискувал да удари инструктор.

Хамет беше пенсиониран Актьор, бивш фехтовач, който беше твърде кисел и определено твърде раздразнителен, за да толерира каквито и да е глупости от чиято и да било страна, особено от страна на Болинджър, когато той му се оплака, че Хари го бие. Според Хамет всеки студент Боец, който не може да се справи с двама глезльовци Магове, не заслужава да му се обръща никакво внимание. Той не искаше да ни привежда под отговорност за побоя — това би означавало да си създаде твърде много грижи, да пише разни доклади, — но и не възнамеряваше да позволява никакви щуротии в близост до залата му за ВП. Затова изпрати Болинджър в едната посока, а нас — в другата. Болинджър се препъваше, мърмореше си под носа и ни поглеждаше кръвожадно през рамо. А аз показах на Хамет картата за достъп на Чандра.

На Хамет не му харесваше идеята да пуска някого във ВП залата без надзор, но и не можеше да спори с Чандра. Видеофонира на ректора, за да се увери, че не съм откраднал картата, и с неохота ни пусна вътре. Влязохме и аз затворих вратата подир нас.

— Божичко, Хари — казах, облягайки се на вратата. — Това вече беше на косъм. Беше си направо страшничко. Ти можеше да го убиеш ! Тази твоя избухливост — направо е страховито да те види човек разярен.

Хари въздъхна; раменете му се отпуснаха и той седна със скръстени крака на пода.

— Защо си мислиш, че бях разярен?

— Ами, божичко…

— Трябваше да ме оставиш да го убия. Това беше най-добрият ми шанс. Няма да мога да го спипам друг път насаме.

Зяпнах го смаяно.

Той сви рамене.

— Това нещо между мен и Болинджър назрява от доста време.

— Ти си го провокирал — изрекох слисано. — Ти си искал този бой!

— Крис, нещата са прости — или аз, или той. Ако аз лежах там на пода, сега нямаше да водя този разговор с теб. Нямаше да мога да водя никакви разговори.