Стивън Кинг - Тъмната кула

Множество крайници затрополиха по пода и Стрелеца забеляза хлебарките, изпълзяващи изпод масата. Беше ги виждал и преди и появата им прогони всички съмнения, които хранеше по отношение на скритото зад гоблена. Това бяха паразитите, кръвопийците, следовниците на Предците — техните бълхи. Навярно не бяха опасни, когато четириногият им опустошител бе наблизо, ала синът на Стивън Дисчейн добре знаеше, че когато дребните лечители са толкова многобройни, Предците със сигурност не са далеч.

И докато Ко се хвърляше към хлебарките, Роланд от Гилеад направи единственото нещо, което му хрумна — гмурна се към Калахан.

В Калахан.

Отче, аз съм тук.

Хайл, Роланд. Какво…

Нямаме време. ИЗВЕДИ ГО ОТТУК! На всяка цена! Изведи го оттук, докато все още можеш!

И някогашният свещеник се опита. Момчето, естествено, изобщо не искаше да тръгва. Загледан в него през очите на свещеника, Роланд си помисли с известна горчивина: „Трябваше да го обуча по-добре в предателството, макар че, боговете са ми свидетели, направих всичко, па което съм способен .“

— Върви, докато още можеш — каза Калахан, опитвайки се гласът му да звучи спокойно. — Настигни я, ако можеш. Това е заповедта на твоя дин. Такава е и волята на Бялото.

Това трябваше да го накара да се раздвижи, ала не помогна — момчето продължи да спори (беше досущ като Еди, помисли си Роланд) — а Стрелеца не можеше да чака повече.

Татко, остави на мен.

Последният стрелец от Гилеад пое контрола, без да чака отговор. Вече усещаше как вълната — авен кал — започва да отслабва, а Предците щяха да връхлетят Джейк и Калахан всеки момент.

— Тръгвай, Джейк! — изкрещя той, използвайки устата и гласните струни на Калахан като високоговорители. Ако се бе замислил как точно да направи това, едва ли щеше да успее, но за щастие мисленето не беше сред обичайните му подходи и той се зарадва, когато видя как очите на момчето се ококориха от изумление. — Това е единственият ти шанс и трябва да се възползваш от него! Намери я! Заповядвам ти като твой дин!

После, също както в болничното отделение със Сузана, почувства как отново бива подхвърлен нагоре като нещо, изпразнено от съдържание, и бива издухан от съзнанието на отеца като пухче на глухарче. За миг се опита да се върне обратно, подобно на плувец, съпротивляващ се на силно подводно течение, ала това се оказа невъзможно.

— Роланд! — Това бе гласът на Еди, изпълнен с ужас. — Исусе, Роланд, какви са тези същества?

Гобленът бе разкъсан и създанията, които изскочиха навън, бяха древни и уродливи, вещерските им лица бяха осеяни с растящи зъби, устите им зееха отворени заради чудовищните зъби, дебели колкото китката на Стрелеца, а набръчканите им брадички, по които бяха полепнали парченца месо, лъщяха от кръв.

И въпреки това — богове, о, богове! — момчето продължаваше да стои тук!

— Първо ще убият Ко! — извика Калахан, само че Роланд не мислеше, че това бе Калахан. Най-вероятно Еди използваше гласа някогашния свещеник така, както Стрелеца го бе използвал преди малко. По някакъв начин спътникът му бе открил или по-спокойно течение, или повече сила. Достатъчна, за да се вмъкне в съзнанието на Калахан, след като синът на Стивън Дисчейн бе издухан оттам. — Ще ги убият пред очите ти и ще излочат кръвта му!

Това най-накрая подейства. Момчето се обърна и се затича, а Ко го следваше по петите. Мина точно пред птицоглавия тахийн и между две от отрепките, ала никой не направи и най-малкото усилие да го задържи. Клиентите на „Дикси Пиг“ продължаваха да се взират с нямо обожание в Костенурката в ръката на Калахан, омагьосани и хипнотизирани.

Предците не обърнаха никакво внимание на бягащото момче — Роланд бе сигурен, че щяха да постъпят точно така. Татко Калахан му бе разказал историята за онзи от тях, който бе дошъл в градчето Сейлъмс Лот, където беше католически свещеник. Отецът бе оцелял след преживяното — нещо не съвсем обичайно за онези, които са се изправяли срещу чудовища, след като са изгубили оръжията си и сигулите на силата, — но древната твар бе накарана Калахан да пие от скверната й кръв, преди да го пусне. Така онзи вампир го беше белязал за тези тук.

Калахан бе вдигнал сигула разпятие към вампирите, ала преди Стрелеца да е успял да зърне нещо повече, беше засмукан отново в тъмнината. Звънът на камбанките се разнесе отново, подлудявайки го с отвратителния си звук. До ушите му достигнаха виковете на Еди — гласът на младия му спътник сякаш идеше нейде много отдалеч. Роланд започна да го търси пипнешком в мрака, докосна ръката му, изгуби я, сетне отново я намери и я сграбчи. Двамата се запревъртаха във въздуха, вкопчени здраво един в друг, опитвайки се да останат заедно, надявайки се да не се изгубят в лишената от врати тъмнина, която се простираше между световете.