Ришел Мийд: Академия за вампири

Нито изпитваше желание за това. Докато се взирах в Лиса, усетих как в мен се надигна тревога. Ами ако Лиса стигне до този извод? Ако и тя пожелае да направи нещо подобно? Не, бързо реших аз. Лиса никога няма да постъпи така. Тя е прекалено силна и морална личност. Пък и докато пиеше хапчета, разумът й щеше да я предпазва от нещо толкова драстично. И необратимо.

Все пак размислите ми ме подтикнаха да потърся повече информация. На следващата сутрин отидох в църквата и седнах да чакам на една от пейките, докато накрая свещеникът се появи.

— Здравей, Роузмари — посрещна ме той, видимо изненадан.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Изправих се.

— Имам нужда да узная нещо повече за свети Владимир. Прочетох книгата, която ми дадохте, както и още една-две други. — Благоразумно предпочетох да не му споменавам за онези, които задигнах от тавана на църквата. — Никой нищо не казва как е умрял. Какво се е случило? Какъв е бил краят на неговия живот? Да не е бил убит?

Гъстите вежди на свещеника се повдигнаха.

— Не. Умрял е от старост. В мир.

— Сигурен ли сте, че не е станал стригой? Или че не се е самоубил?

— Не, разбира се, че не. Защо мислиш така?

— Ами… той може да е бил светец и така нататък, но е бил и малко луд, нали? Мислех си, че може… знам ли… накрая съвсем да е полудял.

Лицето му стана напълно сериозно.

— Вярно е, че се е борил с демоните… с лудостта… през целия си живот. Било е жестока битка и понякога е стигал дотам, че му се е искало всичко да свърши по-скоро и да умре. Но го е преодолял. Не е позволил да бъде победен.

Зяпнах от изумление. Свети Владимир не е разполагал с хапчета, а освен това несъмнено е продължавал да ползва магията.

— Как? Как го е постигнал?

— Мисля, че със силата на волята си. Хм… — Той замлъкна.

— И не само това, но и с помощта на Анна.

— Целунатата от сянката Анна — промърморих аз. — Неговият пазител.

Свещеникът кимна.

— Тя е останала с него. И когато силите му започвали да го напускат, тя е била тази, която го подкрепяла. Тя настоявала той да остане силен и никога да не се предава пред лудостта си.

Напуснах църквата много объркана. Анна го бе постигнала. Анна бе позволила на Владимир да избере средното положение, като му е помагала — и то за цял живот — да сътворява чудеса в този свят, без да се стигне до ужасяващ край. Госпожа Карп обаче нямаше този късмет. Защото не е имала пазител, с когото да поддържа връзка. Не е имала кой да я подкрепя.

Лиса обаче имаше.

Усмихнах се и прекосих вътрешния двор, тръгвайки към столовата. Чувствах се така добре, както отдавна не помнех да съм се чувствала. Можем да го направим, Лиса и аз. Заедно ще се справим.

Точно тогава с крайчеца на окото си съзрях нещо черно. Прелетя над мен и кацна на близкото дърво. Заковах се на място. Беше гарван, едър и застрашителен, с блестящи черни криле.

Миг по-късно осъзнах, че не беше просто някакъв гарван. Беше онзи гарван. Онзи, когото Лиса бе излекувала. Никоя друга птица не би дръзнала да кацне толкова близо до някой дампир. Както и никоя друга птица не би ме погледнала по такъв интелигентен начин, както се гледа към някой познат. Не можех да повярвам, че същият този гарван още се навърта наоколо. Ледена тръпка полази по гръбнака ми. Неволно отстъпих назад. И тогава истината ме осени. По-точно казано, блъсна ме в гърдите.

— И ти имаш връзка с нея, нали? — попитах го, напълно уверена, че всеки, който ме види отнякъде, моментално ще ме вземе за луда. — Тя те върна обратно. И ти си целунат от сянката.

Наистина беше супер! Протегнах ръка с тайната надежда, че ще кацне върху дланта ми като някакъв драматичен жест, достоен за финал на филм. Но той само ме изгледа, сякаш бях пълна идиотка, разпери криле и отлетя.

Изгледах го кръвнишки, докато изчезваше в здрача. После се обърнах и отидох да потърся Лиса. Някъде отдалеч, зад гърба ми, проехтя грачене. Прозвуча ми почти като смях.

Верига магазини за продажба на евтини стоки на дребно. — Б. пр.