Брент Уийкс - Черната призма

Кип бе толкова погълнат от тази гледка, че не усети как се отнася към средата на реката между пристанището и острова.

— Учителю, ужасно е горещо — обади се глас зад и над него.

Кип запляска във водата и се обърна. Върху издигнатия бряг на пазара стоеше младеж, малко по-голям от самия него. Носеше само червена препаска. Къдравата му черна коса и голите му гърди блестяха от пот. Гледаше през рамо, явно към някакъв човек зад себе си. Кип не можеше да види нищо от въпросния човек, но не изчака. Мислеше, че сигурно са чули пляскането му във водата, но явно ревът на пламъците бе заглушил звука.

Даде знак на Сансон и заплува към стената. Приятелят му го последва.

Учителят на младежа каза нещо, но думите се загубиха сред шума. Кип и Сансон се вкопчиха в стената и се притиснаха колкото може по-плътно към нея. Чуха мъжа да казва:

— Виж това.

Въртящо се ласо от огън прелетя над главите им, уви се около една от подпорите на подвижния мост и залепна за нея. Останалата част от въжето изчезна, но там, където бе уловило подпората, тя започна да тлее, малки пламъчета запълзяха по дървото, стърчащите от него трески почерняха и се сгърчиха и във въздуха се издигна дим.

Кип се почувства едновременно ужасѐн и запленен. През всичките години, докато бе помагал на майстор Данавис, той никога не бе правил подобно нещо.

— А сега опитай ти — каза мъжът.

Известно време не се случи нищо. Кип хвърли поглед към Сансон. И двамата се бяха долепили до стената, разперили широко ръце, за да се вкопчат здраво. Кип изпита внезапното чувство, че притеглящият им играе номера. Той знаеше, че са тук — говореше уж на ученика си само за да ги накара да останат на място. И сега двамата притеглящи заобикаляха от другата страна. Трябваше да се хвърли да плува още сега, с всички сили.

Опита се да преглътне страха си. Сансон го гледаше. В неговите очи също имаше тревога, но едва ли разбираше какво си мисли Кип.

И тогава над тях прелетя огнено колело. Животните на моста и острова замучаха, забляха и зацвилиха, загрухтяха. Колелото се дръпна назад и се разви, образувайки камшик — нещо подобно на онова, което бе запратил преди малко майсторът притеглящ, само че много по-голямо. И това бе дело на младежа?

Камшикът се стрелна напред, но не към подпората на моста. Вместо това изплющя звучно по хълбока на коня на тухларя. Обезумяло от болка и страх, старото животно се хвърли напред. Кип чу как момчето се смее, когато конят връхлетя право срещу перилата на подвижния мост. Те се нацепиха и се строшиха. Няколко прасета и тънкорунни овце паднаха във водата.

Внезапно забелязал бездната, конят се опита да спре, но копитата му застъргаха по дъските само за миг, плъзнаха се и той рухна във водата с главата напред. Пръските долетяха чак до Кип и Сансон.

— Какви са тия глупости?! Това ли ти казах да направиш? — викна майсторът притеглящ.

Кип бързо премести поглед от животните във водата към моста. Подпората тъкмо пламваше. Щом огънят стигнеше до самия мост, животните щяха да пощръклеят, също като коня. Кип не мислеше, че мостът ще се подпали бързо, но не можеше да е сигурен.

Ако със Сансон искаха да се измъкнат, най-краткият път бе под претоварения мост пред тях, през водопада и надолу по реката. Другият вариант бе да заобиколят кръглото езеро, което означаваше през цялото време да са открити за погледите на притеглящия и неговия чирак. Накъдето и да тръгнеха, по някое време щяха да ги видят.

От падналите във водата животни само конят можеше да плува добре. Той се устреми към другия край на водния пазар, надалеч от момчето и огъня. Овците блееха диво и пляскаха с късите си крачета. Прасетата квичаха, мятаха се едно към друго и хапеха.

Над тях се разнесе звучен шамар и вик на болка.

— Никога не прави каквото не съм ти заповядал, Зимун! Ясно ли е?!

Майсторът продължи да крещи, но Кип вече не го слушаше. Вниманието на двамата притеглящи бе отвлечено. Сега или никога! Той вдиша бързо няколко пъти, кимна на Сансон — който изглеждаше ошашавен, — оттласна се от стената и заплува към подвижния мост.

Гавин притегли синя плоскост — тънка и почти незабележима върху водата.

— Направи го само за да ме изнервиш, нали? — попита Карис.

Гавин се ухили и стъпи на скула. Протегна ръка на Карис и ѝ се поклони. Тя го пренебрегна и скочи на борда.

Тъкмо когато стъпваше, той вдигна кила и скулът се разлюля под краката ѝ. Тя писна… и Гавин я улови с възглавница от мек зелен луксин, който бързо прие формата на седалка. После вдигна седалката, постави я в предната част на скула и привърза раниците на двамата към палубата в краката си.