Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— Адския нокът — каза Андрос Гайл. — Видял си го. Не картата. Истинския.

Беше като юмрук право в мекия корем на Кип. Той се сепна.

— Аз… не, за какво говориш?

— Адския нокът е другото му име. Трошача на ядки. Ножа на Заслепителя. Виждал си го. Прав съм, нали?

Кип замълча, но осъзна, че последното не беше за него. Гринуди каза:

— Той подскочи, когато видя картата, милорд. Явно разпознаване. — Не се и опита да прикрие самодоволството си.

Бяха го изиграли. Андрос Гайл му беше играл тези игри през цялото време само за да го подведе към усещане за сигурност и удовлетвореност. Кип беше играл вече два пъти с бялата колода, а картата така и не се беше появявала. Андрос Гайл търпеливо беше играл, отново и отново, та Кип да се окаже незащитен, когато картата се появи. За да реагира искрено, ако вече е виждал ножа. Всичко това беше капан.

— Ще говорим повече, когато си готов — каза Андрос Гайл. — Знам, че майка ти го открадна. Знам, че искаше да го даде на Гавин, може би в отплата, ако те направи законен. Искам да знам къде е той и какво знае синът ми за него. В замяна ти предлагам момичето. Помисли за това. Не само ще получиш жена, която да топли леглото ти, нещо, което — примири се — нямаш никаква надежда да получиш иначе, но също така договорът за притеглящ ще струва много пари, докато е жива. Обучението ти е заплатено, но нямаш никакви други приходи. Сигурно би могъл да изпросиш някакви трохи от Гавин, стига да не те е забравил, ако искаш да бъдеш просяк. Иначе продажбата на услугите на момичето е единственият начин да избегнеш сам да си търсиш спонсор. Всичко това — само за малко информация, която бездруго ще намеря. Ако я науча от някой друг, не получаваш нищо.

Кип беше изчерпан. Да се надиграваш по хитрост с Андрос Гайл беше все едно да играеш Девет крале само с две карти срещу експерт с пълна колода. Картите на Кип бяха Невежество и Глупост. Не от печелившите.

— Ще дойда до седмица — каза Кип. — Приготви документите на Тея. Смятам да спечеля.

Веднага щом се отдалечи, Кип затича и тича чак до спалнята си.

Пред спалнята стоеше някакъв мъж.

— Здравейте, сър — каза той, щом Кип се приближи.

— Ъъ…

— Предадоха ми да ви кажа, че лорд Андрос Гайл желае да ви възнагради за чудесната ви игра. Дава ви се лична стая. Вещите ви вече са преместени. Бихте ли ме последвали?

Онзи стар, грохнал, отвратителен паяк. Беше великолепен. Току-що беше изиграл Гадаене с кристал и бе погледнал в ръката на Кип. За миг Кип не можа да не се възхити колко добре изиграно беше това. Как по-добре да се преровят вещите му, освен като му помогнат да се премести? И как можеше Кип да възрази? Получаваше по-добра стая, и то за нищо.

Тъй че Кип направи най-умното, което бе правил през целия ден. Тръгна към горния етаж — без да търси никакъв повод да влезе в спалното и да види дали кинжалът все още си е в скрина на три легла от неговото. Ако го бяха откраднали, вече го нямаше. Ако все още си беше там, щеше да се върне да си го вземе.

Новата му стая не беше голяма, но все пак му предлагаше легло с нови чаршафи и топло одеяло, писалище, два стола и малък прозорец с изглед навън. Вратата имаше ключалка. Слугата му подаде ключ. Колко мило.

Хората, които вероятно щяха да го окрадат, несъмнено също имаха ключ.

— Благодаря — каза Кип. — Предай на лукслорд Гайл, че съм онемял от щедростта му. Кажи му: „Добър кристал“.

— Добър… портал ли, сър?

— Добър кристал.

— Кристал. Добре, сър.

Мъжът изчака до вратата и Кип съобрази, че очаква да му даде бакшиш.

— Ужасно съжалявам, но нямам никакви пари.

Мъжът огледа стаята, сякаш казваше: „Страшно хубава стая, а вие да сте бедняк?“ Сякаш казваше: „Лъжец“.

Кип се изчерви.

— Благодаря ти и довиждане.

Едва не затръшна вратата в лицето му, изведнъж ядосан и дълбоко притеснен.

Но щом вратата се затвори, осъзна, че лорд Гайл беше направил и това нарочно. Имаше много слуги, които можеха да го заведат до новата му стая. На слуги не се даваше бакшиш и използването им, за да не се притесняват гостите ти за даване на бакшиш, беше проява на учтивост, често проявявана между богатите. Лорд Гайл му напомняше за бедността му, за жалкото му положение. Натикваше му го в носа. Напомняше му колко ужасно се нуждае от Тея.

Кип не знаеше много за икономиката в тези неща, но все пак знаеше, че някои притеглящи изобщо не се обвързват с определена сатрапия, а заработват частно. Лордове и търговци понякога отдаваха под наем услугите на своите притеглящи на този, който се нуждае от тях — като наемници. За тези, които не можеха да си позволят нужното време и пари, които да се вложат в развитието на един притеглящ, това беше сделка.