Брент Уийкс - Разбитото око

Малка стая с извити стени: приличаше на сплескано кълбо. В тавана имаше дупка за пускане на хляб и дупка в пода за телесните му нужди. Не различаваше цвета, но по кристалните проблясъци се сети, че е в синята килия, която бе създал за своя брат.

И тя беше възстановена.

В мирното съвършенство на този гасящ страстите затвор Гавин изпита ужас и отвращение, каквито не бе познавал през целия си живот. Прониза го болка в гърдите. Задушаваше се, едва си поемаше въздух. Всички негови тайни бяха разкрити от единствения човек, когото обичаше, но изобщо не се надяваше да разбере някога.

Щом затворът е бил поправен, значи баща му беше неговият надзирател. И щом беше намерил тази килия, значи беше открил и другите. Баща му знаеше всичко: измамната победа при Разцепената скала, Дазен в ролята на Гавин и накрая убийството на неговия най-голям и любим син в жълтата килия.

Значи Андрос щеше да го накара да си плати.

Лишен от дрехи, титли, привилегии, власт, истинско зрение и свобода, лишен дори от фалшивото си име, Дазен гледаше мрачното си отражение в блестящата стена. Приличаше на мъртвец.

Проблемът с позициите е как да се придържаш към тях. Благодарностите обикновено са досадни, но необходими като „Договор с крайния потребител за лицензионно ползване на продукта“. Къде мога да превъртя текста набързо и да натисна веднага бутончето „Приемам“? А щом го натиснеш, то те принуждава да излъжеш — ДА, ПРОЧЕТОХ целия този текст с дребен шрифт, който изобщо не съм чел. Какво, не вярвате в моята способност да чета 12 000 думи в минута? Уверявам ви — аз съм същинска Хариет Клознър 1 1 Хариет Клознър е печално известна с отзивите си за книги в amazon.com — по 10-20-30 в денонощие. Неизменно хвалебствени. Администраторите на сайта бяха принудени да ограничат трескавата ѝ активност поради възмущението, изразявано от все повече клиенти на „Амазон“. Трудничко е човек да повярва, че госпожа Клознър прочита хиляди страници на ден. Всеки ден. — Б.пр. и прочитам всяка дума във всеки договор. „ПРИЕМАМ!“

И аз си имах позиция. Смятах, че благодарностите са скучни. Но ще освободя своите благодарности от скуката. Благодарностите ще се превърнат в нов жанр на нехудожествената проза и читателите ще ги поглъщат с увлечение! Нови читатели ще си купуват моите книги, без да имат намерение да прочетат поредното ми фентъзи. О, не. Ще купуват тези книги единствено заради надеждата да се насладят на моите остроумия.

Но след като вече написах благодарности към шест книги, започвам да проумявам, че това задължение е усмирявало и по-несломими души от моята.

Също като успеха един роман има много родители. Ето ги моите съучастници:

Благодаря на съпругата си Кристи. За това, че вярваше в началото и още вярва. Благодаря на моята дъщеря, която направи всичко по силите си да отложи своето раждане, докато татко ѝ довърши първата чернова, а после спеше толкова дълбоко и дълго, че таткото успя и да редактира този грамаден текст.

Благодаря на моя помощник в редактирането Е. dub за това, че изтърпя какви ли не прякори: Monie , CAPSLOCK и други, прекалено сочни да ги споделя с вас. Говоря сериозно — макар че си позволяваш жестокости, например караш ме да работя, твоята помощ беше неоценима. И нашият живот, и моето писане само стават по-добри от работата, която вършиш.

Благодаря на Деви (вярна приятелка, неуморно надничаща в книгата, докато я пиша), Ан, Алекс, Тим, Сюзън, Елън, Лорън, Лора, Джеймс и Роуз от Orbit Books в САЩ и Великобритания. Благодаря на Дон, Мас, Камерън Макклуър и останалите в литературната агенция „Доналд Мас“. Вие правите работата колкото се може по-удовлетворителна и лека, а творчеството — по-добро, отколкото моя книга има правото да бъде.

Специална благодарност към читателите на „бета-версията“ — Мери Робинет Ковал, Хедър, Андрю, Тим, Джейкъб и Джон. Все още ви мразя малко, но благодарността ми само ще нараства, докато спомените за страданията, които ми причинихте, избледняват. Двойна благодарност към Тим и Джон, които се гмурнаха и втори път в текста.

Благодаря на Аристотел за толкова великите идеи, че не можех да избягам от тях и във вторичния свят на своето фентъзи.

Благодаря на доктор Дж. Клайн, с когото някога деляхме една стая в общежитието — за комплекса за малоценност, който ми вдъхва неговото трудолюбие, и за преводите в последната секунда. Ако съм сгафил с философията или с преводите в тази книга, значи или не съм го попитал, или съм пренебрегнал неговите ценни съвети. Ако е ваш преподавател, попитайте го как преплува Хелеспонт или как се покатери на онази кула. Или поне попитайте как имитираше Брус Лий.