Брент Уийкс - Разбитото око

Още преди да доближат червените кейове видяха луксиат да пристъпва от крак на крак, до него стоеше накипрената Тизис Маларгос, която видимо губеше търпение.

— Успяхте! — възкликна тя. — Вие ли го направихте? — Посочи стоманеното въже и Кип се ухили, но Тея се отдръпна при другите от групата.

Тизис я погледна, после недоволно се вторачи в Кип.

— Е, ще го направим ли?

— Какво да направим?

— Да подпишем договора в три екземпляра и да изречем обредните слова пред луксиата. Това е. Той знае, че трябва да съкрати церемонията до най-същественото.

— Дай ми един екземпляр от договора — настоя Бен-хадад. — По-бързо!

— Наистина ли се каниш да го прочетеш? — намръщи се Тизис. — Сега?

— Всъщност не. Защото имам проблеми с четенето. Големия Лео ще ми го прочете.

— Това е типичен рутгарски брачен договор — увери ги луксиатът, но даде екземпляр на Големия Лео, който го зачете на глас до Бен-хадад.

— Имаме ли време за това? — попита Винсен.

Той и останалите се опитваха да държат под око навалицата и да не изглеждат заплашително, но не успяваха във второто.

— Има една поговорка: „Бърза сватба, дълги съжаления“ — подхвърли Круксър.

— Хъм… — изсумтя Тея.

— Е, този път бързането е оправдано — промърмори Трепери-юмрук и не стана ясно дали е присмех, или само се шегува.

— Вижте какво, това е моя сделка — напомни Кип троснато.

— Сделка ли? — Големия Лео спря да чете. — Сделката включваше ли опита на Андрос да ни затрие?

„Ейрам го е направил — мислеше си Кип. — Пренебрегнал е волята на Андрос, за да се разправи с нас. Или само така ми се струва.“

— Сделката не е с Андрос — излъга, защото Тизис стоеше на две крачки, — а с единствените хора, които могат да ме защитят от него — Тизис и рода Маларгос.

— Лео, чети до края! — обади се Бен-хадад.

— Ама че гадост… — намръщи се Трепери-юмрук.

— Кип — обади се Тея в същия момент. — Трошач…

— Какво? — казаха едновременно Кип на Тея и Круксър на Трепери-юмрук.

— Наистина ли ще го направиш? — попита Тея.

— За това ли говориш, или за желанието ми да се махна по-далеч от този остров? — уточни Кип.

— И за двете.

— Пратиха сигнал — обясни Трепери-юмрук на Круксър. — Бялата гвардия е и на батареята, която брани пристанището. Ако отплаваме, имат заповед да потопят кораба.

— Да, ще го направя — потвърди Кип.

Тея помълча, за да понесе удара, но не можа да прикрие напълно колко е уязвена.

— Аз оставам — каза накрая. — Ще ви помогна да се измъкнете, но оставам тук.

— Заради… — запъна се Кип и махна с ръка към въжето.

— Какво ще правим? — попита Круксър.

— Какви са целите ти? — отговори с въпрос Трепери-юмрук.

Круксър се изненада, че такъв воин му отстъпва командването.

— Да спасим Трошача — обясни веднага. — Нищо друго няма значение.

— Не е заради това — отрече Тея. — И ти чу… какво каза тя. Не ме освободи от поръчението. — Не искаше да споменава Бялата пред другите, трябваше да пази тази тайна от всички. — Имам задача. По-важна е от моите желания и само аз мога да я изпълня.

— Каква задача? — намеси се Бен-хадад.

И двамата се вторачиха в него.

— Извинете. Впрочем с договора всичко е наред. Малко е старовремски и в духа на „врагът на моя враг“… сещате се за какво говоря. Извинете!

— Тея, не си длъжна да правиш това.

— Така е, не съм длъжна. Но реших да го направя.

Опипваше мускалчето със зехтин, което винаги носеше на врата си. И никога не отговаряше на въпросите за странния накит. Сега скъса връвчицата, хвърли мускалчето на калдъръма и го стъпка.

— Трошач! — изръмжа Трепери-юмрук.

— Сър! — отвърна по навик Кип, обърнал тутакси гръб на луксиата и на жените. „Мамка му! Винаги ли ще ми се струпват толкова неща накуп?!“ — Да, сър?

Трепери-юмрук впи поглед в очите му.

— Благодаря ти.

Устните му се извиха в лека усмивка. Сега приликата му с Железни беше невероятна. И вече изглеждаше освободен и жизнерадостен.

— Благодарите ми? — учуди се Кип. — За какво?

— Аз ще разчистя при онези оръдия. Твоят кораб ще отплава в безопасност. Нека светлината е с тебе, Трошач.

— По-чевръсто! — подвикна Круксър. — Виждам стражници от Бялата гвардия. Много са. Остават ни трийсетина секунди. Може да нямаме и толкова.

Кип се обърна към пребледняващия луксиат. Някой сложи перо в ръката му и поднесе договорите върху подложка. Кип се подписа. И още веднъж. И пак.

— Имаме ли всичко? — неспокойно попита Тизис.