Брент Уийкс - Разбитото око

Взрив след взрив. Оръдия, мускети и рухваща стена. Карта след карта. Изредиха се твърде бързо, за да види нещо.

— Трепери-юмрук! Не… — промълви Кип.

Странно, звукът на собствения му глас го накара да се опомни. Чуваше всичко, зрението му се освободи от заслепяващата бойна ярост. Видя групата си — Круксър, Феркуди, Бен-хадад, Големия Лео и Винсен. Тея я нямаше, вместо нея тук беше Тизис. Видя и себе си, готов да порази безумно враговете, когато това е излишно. Видя двете си лица — дете и боец, мъж и водач. Кип, който искаше да седне, да заплаче и да се погрижат за него. И Трошача, който беше длъжен да се грижи за другите. Карис му бе казала, че да приеме втория си облик не означава да се отрече от първия.

Пое си дъх и когато се обърна към тях, беше Трошача.

— Трошач, повелителю, какви са заповедите ти? — каза Круксър.

— Този кораб плава към Рат, но когато акостира, ние няма да сме на борда — каза Трошача.

— Какво?! — стъписа се Тизис.

— Бен-хадад, ти познаваш плъзгуните и морските колесници. Обмисли как да направим плъзгун, който да е достатъчно голям за цялата група. Тизис, има ли твои хора на кораба?

— Разбира се. Но какво си…

— Тогава ти избираш как да постъпиш. Можете да дойдете с нас или да занесете брачния договор на твоята сестра Ейрени, но аз няма да съм с вас. Разбери, че не се отмятам нито от съюза, нито от брака, но нямам намерение да остана в Рутгар като хванат в капан. Ще помагам на твоя род, но без да бъда негов пленник. Ще помагам, като браня вашата сатрапия. Отиваме в Кървавата гора. Ще спрем Цветния принц. Могъщите отиват на война.

Никой не отвори вратата на лечебницата и Железни я изкърти. Не завари никого вътре. Нито хирурзите, нито черногвардейката, нито Гавин Гайл. Нямаше оставена бележка, не откри и следи от схватка.

— Не са тук — каза някой отвън, зад гърба му. — Чаках те.

Гринуди влезе в лечебницата.

Железни му се поклони.

Старецът махна небрежно с ръка.

— Не е необходимо, поне тук и сега.

И пристъпи към Железни.

Прегърнаха се.

— Разбираш, че не можех по никакъв начин да предотвратя това . — Гринуди кимна към празната къща.

— Жив ли е?

— Гавин — да. Черногвардейката, опитала да защити него и хирурзите — не. Андрос ще… Не, дори след толкова години не знам как ще постъпи с Гавин. Ще го затвори, докато се пречупи? Ще го убие, когато Гавин го предизвика с неуважението си, а това ще се случи неизбежно? Ще го издигне, за да служи на някоя от целите му? Нямам представа. И досега.

Старецът говореше със сърдито възхищение, сякаш отдаваше дължимото на отдавнашен враг, срещу когото се е борил толкова отдавна, че почти го смята за свой приятел.

— Аз бях там, на две-три крачки от стария скорпион — каза Железни. — Можех… Подведох ли те? Провалих ли се в своята улта ? След толкова години, след толкова постижения…

Въздъхна унило.

— Носиш ли го?

— Бялата го беше скрила на мястото, което ти ми описа. — Железни му даде кутия от лакирана дървесина на зирикота , не по-широка от дланта му и висока само два-три пръста. — Не намерих ключ.

— Дай ми значката си на командир.

Железни се подчини и Гринуди счупи значката с пръсти. Железни трепна, а старецът пъхна едната от неравните половини в ключалката на кутията. Пасваше.

По кутията просветна линията на капака.

— Твоята улта никога не се е състояла в напразна саможертва, за да убиеш някакъв благородник. Имаше някои… съмнения в твоята преданост. Но ти ги премахна веднъж завинаги в този ден. — Старецът открехна кутията, помълча почтително и я затвори. — Наричат ни господари на тайните, но Хромарият няма равни в заслепяването на очите с лъжовна светлина. Казват, че сте Черната гвардия, защото дрехите ви са черни, защото като не носите никакъв цвят, показвате своята необвързаност с който и да е от Цветовете. Казват, че сте Черната гвардия, защото се отричате от светлината на собствения си разум, за да служите робски. Казват, че сте подобни в смирението си на луксиатите в черни одежди. Казват, че служите в мрака. Казват още сто незначителни истини, за да скрият в тях единствено важната — наричат ви Черната гвардия, защото сте пазители на черното. На черния зародишен кристал. И достъпът до него е възможен само с общото съгласие на Бялата и на командира на Черната гвардия. Той е оръжието, което убива Призмите и лишава от сила луксина. Той е мистрията, с която ще съградим наново Ордена. Той е перото, с което ще пренапишем историята. В това, племеннико, се състоеше твоята улта . И ти успя. Ти направи повече за Ордена на Разбитото око от когото и да било през последните три века.