Ричард Морган - Сразени ангели

— И така — заговори отново той, размахвайки ръце в такт с думите, — стигнахме до археологията. Същото е като при всичко останало — пръв дошъл, пръв получил, и правителството играе ролята на посредник между откривателя и купувача, в случая корпорациите.

— Срещу известен процент.

— Така е, срещу известен процент. Плюс правото да прекрати договора или да промени условията, в случай че находката се окаже от жизненоважно значение за интересите на Протектората, и прочее и прочее. Същината е, че всеки археолог, който иска да се прочуе или да си напълни джоба, ще се насочи към споменатите центрове на цивилизацията. И точно това правят.

— Откъде знаеш всичко това, Шнайдер? Ти не си археолог.

Той дръпна ръкава на лявата си ръка и ми показа татуираната там с луминесцентна боя крилата змия. Люспите на змията сияеха, а крилете едва забележимо помръдваха, колкото да създадат илюзията за полет. Змията държеше в зъбите си лента с надпис „Пилотска Гилдия. Санкция IV“, а отдолу бе изписано „Повърхността е да кретат мъртъвците“. Изглеждаше почти като нова.

— Хубава изработка — рекох. — Е, и?

— Бях пилот на транспортен кораб за една група археолози, които работеха на Дангрекския бряг, североизточно от Собървил. Повечето бяха драскачи, но…

— Драскачи?

— Да. Не знаеш ли за тях?

— Не съм от тази планета. Дойдох тук да трепя хора. Какво означава това драскачи ?

— Ами, хлапетии. Пресни-пресни от Академията. Дращят с четките и лопатките по скалите. Драскачи.

— Драскачи, значи. Разбрах. И кой не е?

— Какво? — ококори се той.

— Кой не е драскач? Ти каза: „Повечето бяха драскачи, но…“

Шнайдер ме погледна обидено. Не му харесваше, че го прекъсвам.

— Имаше и няколко от старата гвардия. Винаги вземат ветерани, за мъдрите решения. Въпросът обаче е, че онези там откриха нещо .

— И какво е това нещо?

— Марсиански кораб. — Шнайдер смачка цигарата. — Напълно запазен.

— Глупости.

— Да, така беше.

Въздъхнах.

— Искаш да ти повярвам, че сте изровили цял-целеничък междузвезден марсиански кораб и новината за това някак си ме е подминала? Никой не го е видял. Никой не знае, че си лежи там. Какво направихте, да не го покрихте с полиетиленово чергило?

Шнайдер облиза устни и се разсмя. Изглежда се забавляваше.

— Не съм казал, че сме го изровили, а само, че го намерихме. Ковач, той е голям колкото астероид и е някъде там, в покрайнините на Санкцийската система, на постоянна орбита. Това, което изровихме, бе врата, която води към него.

— Врата? — За първи път почувствах, че по гърба ми пробягва хлад. — Да не говориш за хипертунел? Сигурен ли си, че правилно сте разчели техноглифите?

— Ковач, това наистина беше врата. — Шнайдер говореше така, сякаш обясняваше на малко дете. — Ние я отворихме. Виждаше се съвсем ясно какво има от другата страна. Приличаше на евтин трик от холофилм. Участъкът от звездното небе напълно съответстваше на тукашния. Оставаше само да се разходим нататък.

— Към кораба? — Сега вече любопитството ми бе възбудено до крайност. Емисарите са обучени да разпознават лъжата, те самите могат да лъжат дори когато са закачени към детектор или са изложени на огромна опасност, тъй че това изкуство им е добре познато. Емисарите умеят да лъжат по-добре от всяко друго човешко същество в Протектората, независимо дали е надарено с тази способност, или я е подсилило чрез външно въздействие, и докато гледах Шнайдер, знаех, че не ме лъже. Каквото и да се бе случило с него, той вярваше във всяка дума, която произнасяше.

— Не — поклати глава той. — Не към кораба. Вратата е фокусирана върху една точка приблизително на два километра извън корпуса. Корабът се завърта на всеки четири часа и половина, но остава неизменно на същото разстояние. Необходим ти е космически скафандър.

— Или совалка — кимнах към татуировката на ръката му. — Ти на какво летеше?

Той сбърчи вежди.

— Подорбитална моайска бракма. Приличаше на летяща къща. Няма начин да мине през звездния портал.

— Какво? — задавих се аз от смях. — Няма да влезе?

— Да бе, присмивай ми се. Ако не беше тази история, хич нямаше да си рискувам задника в мръсната им война. Сега щях да нося някой тежкарски „ръкав“ в Латимерград. Замразени клонинги, доставка на резервни тъкани при необходимост, щях да съм направен безсмъртен, човече. Пълна програма.

— И никой ли нямаше скафандър?

— За какво им е? — Шнайдер разпери ръце. — Това беше чисто наземна операция. Никой не е очаквал да напускаме планетата. Дори нямахме позволение за това, освен през космодрума до Здрач. Само че, както си спомняш, явим ли се там, влиза в силата онази клауза за експроприацията. Помниш ли я?