Бернд Френц - Последната жертва

Фрадак и хората му ревяха от въодушевление, когато Мат се върна на брега с Анака. За пръв път откакто свят светува някой беше оцелял след срещата си с Лемар — и на всичко отгоре го беше накарал да избяга!

След като Фрадак щастливо обгърна в обятията си своята приятелка, пристъпи към нейния спасител и въодушевено го потупа по рамото.

— Не съм те оценил правилно, Маддракс — призна гигантът. — Без теб сигурно никога вече нямаше да видя Анака. Благодаря ти… приятелю!

Матю осъзнаваше честта, която му оказва Фрадак, но се отказа от по-нататъшни похвали чрез потупвания по рамото, преди великанът да му счупи гръбнака.

— Лемар ще се възстанови след поражението си — охлади той ентусиазма на рибарите. — Тогава ще нападне отново.

— Много правилно! — намеси се Золек, който във всеобщата бъркотия незабелязано се беше приближил до тях. — Лемар няма да остави вашето богохулство ненаказано. Ще има нужда от многократно повече жертви, за да бъде омилостивен.

— Глупости! — кипна Матю. — Вашият така наречен бог не е нищо повече от едно животно, което може да кърви и да чувства болка! И може да бъде победен!

— Ти се осмеляваш…! — говореше със задъхване ужасеният Золек. — Думите ти са богохулство!

Преди първожрецът да начене по-нататъшните си словоизлияния, беше издърпан от Мокас, който се опасяваше за живота на преподобния. Фрадак наблюдаваше доволен как жреците избягват презрителните му погледи, преди да се изсмее:

— Не обръщай внимание на жреците, Маддракс. Щом се разчуе за нашата победа, никой вече няма да ги слуша.

— Не бързай да се радваш — охлади Мат надеждите на великана. — Ако Лемар почувства глад, отново ще нападне рибарски лодки. Най-късно тогава настроенията ще се обърнат срещу нас.

— Ами трябва да убием гадината, преди да направи поразии — настоя Фрадак с акцент на дълбоко убеждение. — С твоята гърмяща ръка Лемар няма да е опасен за нас.

На Мат му се искаше да е така уверен, както рибарите, които го величаеха. Но знаеше по-добре как стоят нещата. При изстрела си има късмета да улучи отворената паст на гигантския гущер. Куршумът едва ли би пробил бронята.

Погледна замислено към Аруула, на чието лице прочете собствените си мисли: Твърде много беше навлязъл в цялата тази работа, за да изостави рибарите на самите себе си. Би трябвало да им помогне, независимо дали разчита на добри шансове или не.

— Да вървим! — откъсна го от мислите му Фрадак. — Знам едно село, в което мнозина рибари са против ритуалите на преподобните. Там ще ни подкрепят в преследването на Лемар.

И така, отправиха се към лодките на рибарите. Пътьом Мат размишляваше как може да се организира ловът на покритото с броня влечуго. Благодарение на военното си обучение беше свикнал да нахвърля тактически планове, но тук трябваше да се обсъдят много фактори, които се изплъзваха от знанията му. Дори и само по тази причина трябваше да привлече на своя страна Фрадак и другите рибари.

Докато плуваха до езерния бряг, за да затруднят едно евентуално нападение от страна на Лемар, Мат изложи предложенията си на пасажерите. На първо време трябваше да се разпратят куриери, за да се предупредят другите села никой да не излиза в езерото. После трябваше да се намерят доброволци, готови да вземат участие в лова на мнимия бог.

— Бихме могли да примамим Лемар с железния купол на преподобните — предложи Ослонг.

Мат кимна одобрително на набития момък със сламенорусите, сплъстени къдрици.

— Това е добра идея — похвали го. — Но трябва да имаме предвид, че след поражението си гадината е станала недоверчива и няма да реагира на камбанния звън.

Когато стигнаха до приятелското село, нощта вече беше настъпила и повечето хижи бяха тъмни. Но след като Фрадак похлопа на няколко врати, новината за поражението на Лемар се разпространи със скоростта на вятъра. От всички къщи се стекоха хората, за да видят мъжа, който беше оцелял след срещата си с Лемар.

Ако Мат си е мислел, че всичките размирници могат да се познаят по сплетените им коси, видя се излъган. Изглежда, това беше личният стил на Фрадак, възприет само от приятелите му. Но и противниците на принасянето на жертви от това село, види се, бяха не по-малко решени да сложат край на кървавия ритуал. Трябваше само да им се предложи шанс да победят Лемар.

Не всички рибари поздравяваха Мат за постъпката му. Някои виждаха в негово лице вестител на смъртта, който им носи нещастие.

Бяха избрани първите пратеници, които трябваше да предупредят околните села никой да не излиза в езерото. Всяко селище, което беше предупредено, трябваше да изпрати по един свой човек, така че до зори трябваше да бъде информиран всеки рибар около малкото море.