Бернд Френц - Последната жертва

Сега от неблагоприятната ситуация трябваше да извлекат възможно най-доброто.

Командирът се обърна замислено към Аруула, която седеше до него. Варварката наведе глава между коленете си и изглеждаше, че напрегнато мисли за нещо. Маддракс знаеше, че това е предпочитаната й поза, при която с телепатичните си сетива подслушваше обкръжението си.

— Можеш ли да откриеш нещо подозрително? — попита я.

Аруула поклати глава.

— Долавям само страха на Анака и екстаза на някои жреци.

При тези думи Фрадак скочи гневно.

— Веднага трябва да я извадим от водата! — настоя той кипнал. — И ако жреците ни се изпречат на пътя, ще видят звезди по пладне.

— Разбрано — съгласи се Мат, защото жреците не изглеждаха подготвени за някакво нападение. — Но когато сме във водата, трябва да бъдем внимателни. Това, че Аруула не долавя нищо необичайно, не значи, че там няма нищо.

Фрадак изчака нетърпеливо немощно формулираното обяснение на Мат, после побягна мълчаливо надолу към брега, направо към носа. Приятелите му го последваха безмълвно, та жреците да не забележат преждевременно атаката им.

На Мат и Аруула не им остана нищо друго, освен колкото е възможно по-бързо да ги последват.

Жреците дотолкова се бяха концентрирали в ужасяващия си ритуал, че забелязаха нападащите ги размирници едва когато бяха посред тях. Дори Золек гледаше като замръзнал вдигнатите харпуни, докато заклинанията, които напираха от устните му, заглъхнаха в някакъв жаловит звук.

След като преодоля първия шок, опомни се за водещата си позиция на главен жрец. Погледна гневно Фрадак, който заповяда на хората си да държат в шах невъоръжените жреци.

— За това светотатство ще отидеш на дъното на езерото — крещеше гневно Золек. — Там Лемар ще те накаже с мъчителна смърт.

— Може и така да бъде — изфуча Фрадак, насочвайки върха на харпуна си към първожреца. — Но при всички случаи ти ще умреш преди мен!

— Стой — намеси се Мат. — Ако убива този невъоръжен мъж, ти не се държи по-добре от онези, които презира!

— Все ми е едно — опъна се гигантът, макар че яростта му лека-полека премина.

— На мен не все едно — отвърна му Мат, — а ти все още ли иска върна Анака или не?

Без да отклонява харпуна си и на косъм от целта, Фрадак погледна към сала, който се носеше навътре в езрото. При мисълта за онова, което може би дебнеше Анака, клепачите му заиграха.

— Аз мога сам да я доведа оттам — обясни той с каменна физономия, която беше в непосредствено противоречие с треперещия му глас.

— Не — възрази Мат. — Трябва оставаш тук и държиш твои приятели под контрол. Аз отплува до Анака, освободя от връзки и върна се с нея.

Фрадак не беше съгласен с него, но не му противоречи. Просто замълча. Вероятно защото не желаеше да пропилява ценно време в безсмислени спорове, а може би и затова, че се боеше от онова, което навярно дебнеше в езерото. Във всеки случай се погрижи с енергични команди жреците да седнат в гъст кръг на земята и да преустановят всяка съпротива. Дори Золек не дръзваше повече да бълва проклятия срещу гиганта.

Маддракс междувременно се освободи от бойните си ботуши. Преди да стъпи във водата с босите си крака, Аруула го задържа за ръката.

— Бъди предпазлив — предупреди го варварката. — Тук има твърде много хора, за да мога да подслушам нещо, но въпреки това долавям, че там има нещо.

— Не се безпокой — успокои я Мат, преди набързо да я целуне по устните. Тогава грабна оръжието си. С обиграни движения зареди «Беретата» и я стисна между зъбите си.

Така екипиран, изтича в езерото. Още след няколко крачки дъното изчезна под краката му, така че трябваше да се потопи в талазите.

С мощни удари на ръцете заплува към жертвения сал, на който Анака все по-яростно се дърпаше. Вместо да обръща внимание на буйните събития на брега, тя беше вперила уплашен поглед в езерото, сякаш виждаше там нещо ужасно, което оставаше скрито за Мат.

Той предполагаше, че в паниката си Анака не е забелязала приближаващото се спасение. Така че заплува още по-енергично, за да бъде по-скоро при нея.

Пилотът не можеше да подозира, че момичето дърпа така отчаяно връзките си, защото сянката около сала ставаше все по-голяма. И колкото по-ясно се очертаваше съществото, което кръжеше под водната повърхност, толкова по-голям ставаше и страхът на Анака. Защото това нещо , което всеки момент можеше да изскочи горе при нея, беше по-ужасно от всичко, което си бе представяла и в най-лошите си кошмари.