Бернд Френц - Последната жертва

Когато си помисли, че страховете й нямаше накъде повече да нарастват, мрачният бог се появи ненадейно между вълните. За момент изглеждаше, сякаш движенията на съществото замръзнаха, така Анака успя да види ясно как люспестото тяло се издигна сред фонтан от вода и докосна сала с предната си половина.

Беше чудовище, черепът — голям колкото палатка, издължената муцуна — като на ужасно голям крокодил.

Въпреки натъпканата в устата й кърпа Анака изкрещя ужасена, когато металната плоча под краката й подозрително се наклони и тя се втренчи направо в широко раззинатата, натъпкана с дълги хищни зъби паст на гадината.

Леденостудените очи на урода я фиксираха, докато пръхтящите ноздри подушваха миризмата й. За момент Анака усети дъх на гнило, който напираше от дългата муцуна, после страховитата паст се затвори и демонът отново изчезна в дълбините.

Мат тъкмо беше преполовил разстоянието до сала, когато дрезгавият писък на момичето го накара да замръзне. След части от секундата чудовището изскочи от дълбините.

По дяволите, Мат щеше да закъснее! От тази си позиция не можеше да даде точен изстрел, без да застраши живота на Анака. Освен това се съмняваше дали въобще това животно можеше да бъде убито с калибър като този на «Беретата».

През последните месеци Матю беше виждал различни мутации. Никоя от тях не можеше да се сравни с вида на гигантското влечуго, над чиято глава се подаваше роговидна издутина, която му придаваше известна прилика с праисторическите динозаври. Изпъкналите, закръглени черни очи излъчваха първична кръвожадност.

Матю вече си мислеше, че звярът ще погълне Анака с едно отваряне на пастта си, когато мутиралият гигантски крокодил отново се потопи. Очевидно първо я беше подушил — за да вземе жертвата си при повторното изплуване.

Мат плуваше кроул с мощни удари. Отхвърли настрана мисълта какво може да предприеме срещу звяра, в случай че куршумите не свършат работа. Като войник беше научен да не се отказва преждевременно и да използва и най-малкия шанс. Дори и това да граничеше със самоубийство…

Отново от водата бликна висок фонтан — твърде рано. Мат беше на повече от десет метра от малкия сал, на който Анака се гърчеше от страх и отчаяно мяташе глава натам-насам. Звярът с тътен изплува от водата, хвърли се напред и щракна с чудовищната си челюст. Големите колкото човешка ръка хищни зъби се впиха с пращене в мачтата, на която беше прикована Анака, и пропуснаха на косъм вързаните й нагоре ръце.

Мощният тласък откъсна стълба от крепежа му. Анака светкавично се метна настрана — и щракналите подир това зъби я пропуснаха отново.

Тогава пристигна Мат.

Тъкмо чудовището искаше още веднъж да посегне, когато внезапно съзря и втори човек, който изскочи до него от водата и се подпря на свързаните един с друг трупи.

Гигантският крокодил беше объркан. Дали ставаше въпрос за някаква втора жертва, или за противник, който оспорва плячката му? Влечугото внезапно обърна гневно черепа си и се приготви за крайно неравна борба.

Мат почувства как косата му се изправя, когато от пастта на чудовището го лъхна смрадливият дъх. «Махай се оттук!» — крещеше всичко в него.

Но вместо да се отблъсне назад, за да избегне обхвата на хищните зъби, Мат здраво се вкопчи с лявата ръка за сала, докато с дясната хвана «Беретата», която държеше между зъбите си. За части от секундата се прицели и натисна спусъка.

Куршумът улучи чудовището в устата — едно от малкото непокрити с броня места, което трябваше да е ранимо. Мощната струя кръв, която бликна от пастта, потвърди попадението. Гигантският гущер се дръпна назад, изправи се.

Мат трескаво се прицели в лявото око на гадината. Но преди да успее отново да натисне спусъка, тя с рев се преобърна настрана и се гмурна във водата.

Светкавично се изправи и се покатери на сала, защото се опасяваше, че звярът ще докопа краката му под водата.

Заблуждаваше се. «Демонът» беше се опарил достатъчно. Вече на разстояние хвърлей копие Лемар още веднъж изплува и нададе болезнен рев, преди окончателно да изчезне в дълбините. Само кървавата диря, която остана по повърхността на водата, свидетелстваше за поражението на мрачния бог.

От брега достигнаха радостни викове, но командирът беше недоверчив. Едва след няколко минути, през които напрегнато се прицелваше в дълбините, беше сигурен, че чудовището наистина е избягало. Но беше наясно, че Лемар е само прогонен, далеч не и победен…