Гордън Диксън: Генетичният генерал

— Ще я прогорим — каза Донал.

Той, Ян и Ал Мен откриха огън по ключалката, която се накали до бяло и започна да се топи. Ян удари с приклад вратата и тя се отвори.

В другия край стоеше човек с черна качулка, която закриваше лицето му.

— Идвате с нас — каза му Донал.

Човекът тръгна с отпуснати рамене. Върнаха се по същия път и след петнадесет минути вече бяха на кораба. Излетяха веднага.

В залата за отдих Донал беше застанал срещу мъжът с качулката, който се бе разположил в едно от креслата.

— Господа, погледнете насам. Пред вас е главният помощник на принц Уилям. Това е човекът, който предизвика бурята, която бушува в момента в цивилизования свят — Донал протегна ръка към черната качулка. Мъжът се опита да се отдръпне, но дорсаецът успя да хване края на качулката и да я свали. От устата му се отрони неволно възклицание.

— Значи в крайна сметка му се продадохте?

Пред тях седеше Ар-Дел Моунтър.

— Капитане, трябва по възможно най-бързия начин да се придвижим до флота на Лудров — каза Донал.

Срещата се състоя три дни преди да изтече едноседмичният срок, след който Лудров трябваше да възстанови връзката. Донал, съпроводен от Ян и Лий, стъпи на борда на флагманския кораб и пое командуването.

— Какви са новините? — беше първият въпрос към Лудров, след като се срещнаха.

Лудров набързо му разказа, че чрез покупки на договори, отдаване под аренда, назначаване на временни командири и редица други административни манипулации Уилям контролира действащите армии на планетите, където са започнали размирици. Сега трябва само да изпрати малки групи офицери, снабдени с необходимите пълномощия, и планетите са негови.

— Съберете всички офицери. Съвещание на Щаба — заповяда Донал.

След като всички пристигнаха и заеха местата си около масата, главнокомандващия каза:

— Господа, сигурен съм, че сте наясно със създалата се обстановка. Искам да ви напомня, че когато встъпваш в ръкопашен бой, не бива да удряш противника там, където очаква. Можеш да разчиташ на успех само тогава, когато нанасяш ударите неочаквано и в незащитени места.

Той стана от стола, преди да продължи:

— През последните години Уилям отделяше голямо внимание на подготовката на пехотата. Аз правех същото, но с друга цел. Защо беше нужно всичко това, господа? Ние трябва да опровергаем древния афоризъм и да овладеем цивилизована планета, снабдена със съвършена защита и добре обучена войска. Ще проведем тази операция, като използваме нашите войници и кораби — те са изрядно подготвени за тази задача. Целта на атаката ни ще бъде сърцето на врага — Сета.

Тези думи предизвикаха приглушени коментари дори и сред старшите офицери, сблъсквали се с какво ли не във военната си кариера. Донал изобщо не им обърна внимание, а продължи с разясненията:

— Ще завладеем Сета в течение на една нощ. Когато населението се събуди, планетата ще бъде под наш контрол. Детайлите на операцията са в тази папка, господа. Готови ли сте да се заемем с обсъждането им?

Цял час уточняваха подробностите. Замисълът беше великолепен образец на военно планиране.

— След като се запознахте с плана, върнете се по корабите си и подгответе войниците.

За съвсем кратък срок на Сета се спуснаха няколко десантни групи, всяка с различно задание. Едни от тях превзеха военните съоръжения, други обезвредиха полицейските отряди, трети завладяха комуникационните възли. Всичко стана под прикритието на нощта.

Донал кацна с четвъртата вълна на атакуващите войски. Когато настъпи утрото и слънцето — огромен жълт диск — се показа над хоризонта, планетата бе напълно овладяна. Два часа по-късно ординарецът доложи, че са открили Уилям в резиденцията му край Уайттаун.

— Отивам там — Донал се огледа, но офицерите му бяха заети, а Ян беше тръгнал да изпълнява задачи с войниците си. Той се обърна към Лий. — Елате с мен.

Качиха се в четириместна платформа и тръгнаха. Кацнаха в градината на резиденцията. Донал поръча на Лий да го чака отвън, а самият той се упъти към сградата. Мина под красива арка и се озова в малка приемна зала, където завари Анеа. Лицето й беше бледо, но спокойно.

— Къде е той? — попита Донал.

Тя се обърна и посочи вратата в другия край на залата.

— Затвори се там, когато започна десанта на вашите войски. Оттогава никой не го е виждал. А аз не успях да замина.

— Да-а — Донал огледа вратата. — Сигурно не му е било леко.