Гордън Диксън - Генетичният генерал

— Не бива да подценявате розите — обади се Донал. — Хората са водили войни само заради разликата в цвета им.

— Така е. Войната между Бялата и Червената роза, древна Англия. Но този конфликт, както и много други, е възникнал заради въпроса със собствеността. Войните никога не започват по абстрактни причини.

— Напротив — възрази Донал. — Войните започват точно по абстрактни причини. Подпалват ги хора на средна и дори на преклонна възраст, но воюва младежта. А тя има нужда от нещо повече, не само политически и практически мотиви, за да рискува Вселената да загине. Защото ако ви убият, с вас умира и Вселената.

— Доста необичайни разсъждения за един професионален войник — отбеляза Уилям. — Това ми напомня, че трябва да обсъдим нещо. Зная, че за вас най-важното в армията е подготовката по полевите войски и сте постигнали големи успехи в тази област. Това ме заинтересува. Каква е тайната ви, Протекторе? Ще разрешите ли да изпратя наблюдатели?

— Няма тайна. Успехът се дължи на един човек — полеви командир Ян Грим.

— А-а, чичо ви. Как мислите, дали не бих могъл да купя договора му?

— Боя се, че няма да може.

— Добре, пак ще поговорим за това. Чашата ми е съвсем празна. Кой иска да прави компания? По едно питие, а?

— Не, благодаря — каза Анеа.

— И аз не искам — добави Донал.

— Аз ще пийна — промърмори Галт.

— Тогава да вървим, Хендрик — Уилям се обърна към маршала и двамата се отдалечиха.

Анеа и Донал останаха сами.

— Е, още ли не сте променили мнението си за мен? — попита дорсаецът.

— Не.

— Изтънченият мозък на избраницата не може да го възприеме, а? — иронично каза той.

— Аз не съм свръхчовек — избухна тя, сякаш в нея се събуди младежкия й дух. Но бързо се съвзе и продължи по-спокойно. — Не. Сигурно има милиони хора, които са по-лоши, но вие преследвате користни цели. Това не мога да го забравя.

— Уилям също преследва користни цели. Дори е купил вас, избраницата.

— Той поне не се представя за по-добър, отколкото е в действителност.

— Защо злото е по-изобретателно? — искрено се учуди Донал. — Грешите. Уилям си е създал пред вас име на демон, за да ви затвори очите и да не можете да разберете същността му. Едва ли някой се е добрал до дъното на душата му.

— Ами? — В гласа й личеше презрение. — И какво има там, на дъното?

— Нещо повече от лично възвисяване. Той живее като монах, не търси лична изгода от безкрайните часове, прекарани в работа, и не се интересува какво ще си помислят другите за него.

— Както и вие…

— Аз ли? Интересува ме мнението на хората, които уважавам.

— Например?

— Например вашето мнение — убедено отвърна той. — Макар че не знам защо.

Анеа го погледна с широко отворени очи.

— Не говорете така, моля ви! — възкликна тя.

— Не знам защо изобщо разговарям с вас — неочаквано рязко заяви Донал и се отдалечи.

Мина покрай гостите и се прибра в стаята си. Прекара нощта в работа. Легна си чак когато започна да се развиделява, но пак не успя да заспи веднага. Реши, че това се дължи на махмурлука от изпитите коктейли.

Мозъкът му се опита да изследва и анализира това изменение, но той не позволи.

— Истинска патица — каза Уилям. — Опитайте от моето мозелско.

— Не, не. Благодаря — отвърна Донал.

Бе приел поканата да обядва с принца в апартамента му след сутрешното заседание. Рибата беше приготвена отлично, а виното — просто превъзходно. Внимаваше през цялото време, макар че досега не бяха засягали важни теми.

— Разочаровате ме. Не съм голям почитател на храната и питиетата, но обичам да гледам как другите им се наслаждават. Вероятно обучението ви на Дорсай е преминало в спартански дух?

— В някои отношения — да. Спартанско и малко… провинциално. Дори много пъти съм предизвиквал недоволството на Хендрик Галт с неумението си да поддържам светски разговори.

— Е, това сигурно се дължи на характера ви. Войникът обича действието, а политикът — мелодията на собствените си думи. Сигурно вече разбрахте, че проблемите, с които се занимава конференцията, няма да се решат в залата, а на разговори tet a tet 3 3 tet a tet — на четири очи (фр.) , подобни на нашия сега.

— Според мен тези „разговори tet a tet“ не биха дали тласък за постигане на общо споразумение — Донал отпи от виното.

— Така е — съгласи се Уилям. — Всъщност никой не иска да се намесва във вътрешните работи на планетите, а и никоя от тях не желае вмешателство отвън. Обаче ако се създаде свободен пазар, ще се получи точно това. — Той заклати глава, когато видя, че Донал се усмихва. — Не, не, говоря напълно сериозно. Повечето делегати биха искали изобщо да не е възниквал проблема със свободния пазар.