Гордън Диксън - Генетичният генерал

Този въпрос още не бе решен. „Свободните“ общества, подобни на обществата на венерианската група — самата Венера, Нептун, Касида и фанатичните планети Хармония и Асоциация, а също и Коби, която се управлява от анонимна тайна престъпна организация — тези планети винаги са предпочитали да гледат на специалистите по-скоро като на собственост, отколкото като на индивиди. „Затворените“ общества — републиканските планети Земя, Марс, Екзотик-планетите Мар и Кълтис, Дорсай — бяха склонни да разглеждат специалистите като индивиди…

Имаше няколко планети, които заемаха междинна позиция, и такива със силна централна власт — Фрийланд, Нова Земя, търговската Сета, католическата Света Мария и пионерската слабонаселена Декийн, чието население се управляваше от картела „Корбъл“ и се занимаваше изключително с риболов.

Между „свободните“ общества отдавна съществуваше свободен пазар на договори. На тези планети вие можете да се окажете продаден на нов наемател, без изобщо да се допитат до вас. Предимството на подобен род търговия е очевидно — правителството контролира трафика на договорите и отстоява интересите си. Освен това правителствата лесно прекупуваха най-добрите специалисти на „затворените“ общества. Макар че имаше договорености между планетите, „свободните“ винаги успяваха да получат лъвския пай таланти.

Конфликтът по този въпрос назряваше вече петдесет години и трябваше да реши въпроса за жизнено необходимите на съвременната цивилизация специалисти. Битката започна още когато Донал се качи на лайнера и срещна Галт, Уилям и Анеа, и в нея имаше отредена първостепенна роля за младият дорсаец.

Приближи се до комуникатора, натисна бутона и каза в микрофона:

— Всички офицери от Щаба и командири на родове войски да се явят незабавно при мен. Съвещание на най-високо равнище.

Отпусна бутона и седна. Чакаше го много работа.

Пет дни по-късно Донал пристигна в Холистед, столицата на Венера, и веднага отиде да търси Галт в правителствения хотел.

— Имам много работа, иначе щях да дойда по-рано — каза Донал, след като стисна ръката на стария маршал и седна до него. — Изглеждате доста уморен.

Галт наистина изглеждаше зле — с опъната посивяла кожа на лицето и помътнели от недоспиване очи.

— Политика, политика… — отвърна той. — Не е за мен тази работа. Искаш ли да пийнем?

— Не, благодаря.

— А аз ще пийна. Ще си запаля лулата, нали нямаш нищо против?

— Никога не съм възразявал, а и вие никога до сега не сте ме питали.

— Да-а — Галт се усмихна и започна да кашля, докато тъпчеше лулата с треперещите си пръсти. — По дяволите! Честно казано, готов съм да си подам оставката и да се махна, но как до го направя точно сега? Бях те помолил за помощ. Колко пехотинци можеш да отделиш?

— Да речем — двадесет хиляди първокласни войници.

Галт стана.

— Не се безпокой — усмихна се Донал. — Ще пристигат на малки групи. Ще се създаде впечатление, че са поне пет пъти повече.

— Знаех, че ще измислиш нещо подобно — кимна Галт. — Ще ни трябва твоят мозък на конференцията. Официално сме се събрали, за да изработим общо становище относно новото правителство на Нова Земя. Предполагам, че знаеш за какво става въпрос всъщност?

— Да. Свободният пазар.

— Точно така. — Галт разпали лулата и дръпна с наслада. — Положението се промени. Сега Нова Земя спада към венерианската група, а ние официално сме противници на свободния пазар. Бихме могли просто да преброим силите, седейки в кабинетите си, но не е там работата. Те имат Уилям и този белокос дявол Блейн. — Той се вгледа в Донал. — Познаваш ли Блейн?

— Никога не сме се срещали. За първи път идвам на Венера.

— Той е акула — с чувство каза маршалът. — Бих искал да видя как се карат с Уилям. Може пък да се унищожат един друг и да освободят Вселената от присъствието си. Може би… Сега да помислим за твоя статут на конференцията.

— Официално аз съм изпратен от Сейън Свързващия като наблюдател.

— Значи този проблем отпада. Бихме могли много лесно да те направим делегат. Честно казано, вече съм се погрижил за това. Чакахме само да дойдеш — Галт пусна голям облак дим и погледна през него към Донал. — Как мислиш? Какво ще стане на конференцията?

— Не съм абсолютно сигурен, но ми се струва, че някой е направил голяма грешка.

— Грешка?

— Нова Земя — обясни Донал. — Свалянето на правителството със сила беше погрешна стъпка. Мисля, че ще върнем на власт старото правителство.