Скотт Вестерфельд - Левиатан

Чарлс Дарвин е реално съществувала личност, разбира се, и в средата на 1800 г. е направил някои открития, които съставят ядрото на съвременната биология. В света на "Левиатан" той е успял да открие и ДНК и е съумял да проумее тези "жизнени нишки", за да създаде нови видове. В нашия свят, обаче, ролята на ДНК в еволюцията не е била напълно разбрана до 50-те години на ХХ в. Едва сега ние успяваме по изкуствен начин да създадем нови форми на живот, но никоя така величествена като кораба на Дерин Шарп, който тя смята за свой дом.

Нора Дарвин Барлоу също е реална личност — учен със собствено място в науката. Многогодишното растение — аквилегия "Нора Барлоу" е наименувано на нея. Тя е редактирала и някои от последните издания на творбите на дядо й Чарлс Дарвин. Ала не е била нито уредник в зоологическа градина, нито дипломат.

Тасманийският тигър е съвсем реално животно. Може би е било възможно да видите тилацин като Таса в Лондонската зоологическа градина през 1914 г., но това вече не е така. Въпреки че е бил най-разпространеният хищник на австралийския континент само преди хиляда години, видът е доведен до изчезване след преследване и лов от страна на хората още в началото на XX в.

Последният известен тасманийски тигър е умрял в плен през 1936 г.

Колкото до машинистките изобретения, те са много напред от времето си. Първите реални бронирани бойни машини не са участвали в истинска битка до 1916 г. Не са могли да крачат — за придвижване са използвани гъсенични вериги от трактор, както е и при съвременните танкове. Военните в световен мащаб едва сега започват да развиват ефективни превозни средства с крака, вместо вериги или колела. Ала животните все още са по-добрият начин за прекосяване на тежък терен, от която да е машина.

Така че "Левиатан" е много повече разказ за възможните варианти, отколкото за алтернативното минало. Книгата гледа напред, когато машините ще изглеждат повече като живи същества, а живите същества ще се произвеждат като машини. И все пак, "Левиатан" ни напомня и за онези ранни времена, когато светът е бил разделен на аристократи и простолюдие, а жените в повечето държави не са имали право да постъпят в армията, нито дори да гласуват.

Това е характерът на стиймпънк [1] Стиймпънк е подстил на фантастиката — фантастичните елементи представляват алтернативни пътища на развитие на науката и технологиите (усъвършенствани парни машини, Стирлингови двигатели, механични или класически електрически технологии). — Бел.прев. течението — да смесва бъдещето и миналото.

Конфликтът между Уинстън Чърчил и османците за превзети военни кораби също е базиран на факти. Но по-добре да оставим това за Книга Втора, която следва Левиатан до древния град Константинопол — столицата на Османската империя.

Австрийските коне блестяха на лунна светлина, а ездачите им стояха гордо изправени върху седлата с вдигнати нагоре мечове. Зад тях — две редици дизелови самоходи, готови за огън, с оръдия, насочени над главите на кавалеристите. Един цепелин проучваше ничията земя в центъра на бойното поле — металната му плът преливаше в отблясъци.

Зад укрепленията си — нож за отваряне на писма, мастилница и цяла редица автоматични писалки, лазеха френската и британската пехоти със съзнанието, че нямат никакъв шанс срещу мощта на Австро-унгарската империя. Зад тях обаче се издигаше цяла стена от Дарвинистки чудовища, готови да погълнат всекиго, който посмее да се оттегли.

Атаката почти бе започнала, когато на принц Александър му се стори, че чува някого зад вратата на стаята си…

Направи виновна крачка към леглото, после замръзна на място, напрегнал слух. Дърветата навън се вълнуваха от нежния ветрец, но освен този шум, нощта бе безмълвно тиха. Майка и татко бяха в Сараево, все пак. Прислугата не би си позволила да обезпокоява съня му.

Алек отново се върна зад бюрото си и започна да мести кавалерията напред, ухилен до уши заради наближаващия апогей на битката. Австрийските самоходи завършиха бомбардировката си и беше време тенекиените коне да довършат французите — останали печално малобройни. Отне му цяла вечер да планира атаката, използвайки учебника по имперска тактика, взет от кабинета на баща му.

Алек смяташе, че е повече от справедливо да се позабавлява малко, докато родителите му са далеч и наблюдават военните маневри. Беше умолявал да го вземат със себе си, да види как подредените в безброй красиви редици войници маршируват покрай него на живо и да почувства грохота на мобилизираните бойни машини с подметките на ботушите си.