Скотт Вестерфельд - Левиатан

— Дали да не запалим светлините? — попита той.

Клоп поклати глава.

— Забравихте ли, млади господарю? Тренираме за това да останем незабелязани.

— Доста неприятен начин да пътуваш — промърмори Волгер и Алек отново се зачуди защо изобщо този човек е с тях. Да не би да следваше урок по фехтовка ? Що за воин-Моцарт се опитваше да създаде баща му от него?

Скърцането на механизмите изпълваше кабината. Левият педал подскочи и удари стъпалото на Алек, а цялата машина се наклони заплашително напред.

— На косъм сте, млади господарю — каза Ото, готов да поеме бързо лостовете.

— Знам — извика Алек, извивайки бясно ръчките. На половината крачка стовари десния крак на машината в земята, а коленната сглобка започна да изпуска въздух, свистейки като влакова свирка. Буреходът потрепери за кратко, готов да падне всеки миг. Само секунди по-късно Алек усети как тежестта на машината се закрепва върху пръстта и мъховете. Балансира, протягайки единия крак назад, като фехтовач след нанесен успешен удар.

Натисна и двата лоста — левият крак се издърпваше от онова, в което се бе оплел, а десният се обтягаше напред. Даймлеровите двигатели ревяха мощно, а металните сглобки съскаха. Най-после през кабината премина тремор и се чу приятният звук на корени, издърпвани от пръстта — Буреходът се надигаше отново. Задържа се на високо за малко, като пиле на един крак, а после пристъпи отново напред.

Треперещите ръце на Алек преведоха самохода през следващите му няколко крачки.

— Добра работа, млади господарю! — извика Ото и плесна веднъж с ръце.

— Благодаря, Клоп — сухо отвърна Алек, чувствайки струйките пот, стичащи се по лицето му. Ръцете му стискаха здраво лостовете, ала машината вече отново се движеше гладко.

Постепенно забрави, че е зад руля, чувствайки стъпките така, сякаш са неговите собствени. Полюшването на кабината се вля в тялото му, а ритъмът на машинариите и на пневматиката не беше по-различен от машинките, които управляваше, само че беше по-шумен. Алек дори започна да забелязва схемите, които рисуваха блещукащите стрелки по контролното табло — някои присветваха в яркочервено с всяко приземяване на крака и изгасваха отново, когато самоходът се изправяше. Коленното налягане, няма грешка.

Ала самата мощ на машината го държеше на нокти. Горещината от двигателите, вградени в кабината, нощният въздух, които го обвиваше като студени ръце. Алек се опита да си представи какво би било да пилотира по време на битка, когато визьорът е наполовина затворен, заради летящите към него куршуми и шрапнели.

Най-после боровите клони изчезнаха от погледа им, а Клоп каза:

— Обърнете тук и стъпването ни ще стане по-стабилно, млади господарю.

— Това не е ли една от яздитните алеи на майка? — попита Алек. — Ако я стъпчем, тя ще разбере за това!

Всеки път, когато някой от конете на принцеса София се препъваше в някоя следа, оставена от самоход, учителят Клоп, Алек, че дори и татко отнасяха гнева й за дни наред.

Все пак той намали скоростта, благодарен за минутката почивка и спря Бурехода на алеята. Под пилотското си яке, беше подгизнал от пот.

— Неприемливо по всички правила, Ваше височество — обади се Волгер. — Но е необходимо, ако искаме да прекараме добре тази вечер.

Алек се обърна към Ото Клоп и се намръщи.

— Да си прекараме добре? Но това е просто тренировка. Не отиваме никъде, нали така?

Клоп не отвърна, а очите му се стрелнаха към графа. Алек отдръпна ръце от контролните лостове и се завъртя на пилотското си кресло.

— Волгер, какво става?

Графът безмълвно го загледа от горе на долу и Алек изведнъж се почувства ужасно самотен тук насред мрака.

В съзнанието си започна отново да прехвърля предупрежденията на баща си — как някои от благородниците смятали, че нечистокръвният произход на Алек заплашва империята. Как някой ден обидите биха могли да се превърнат в нещо по-лошо…

Но тези мъже не може да са предатели. Волгер е държал меч пред гърлото му хиляди пъти по време на уроците по фехтовка, а какво да говорим за преподавателя по механика? Немислимо.

— Къде отиваме, Ото? Обяснете ми, незабавно .

— Трябва да дойдете с нас, Ваше височество — отвърна меко Ото Клоп.

— Трябва да се отдалечим възможно най-много от Прага — каза Волгер. — Разпореждания на баща ви.

— Но баща ми дори не е… — Алек скръцна със зъби и изруга. Какъв глупак е бил, да се остави да го подмамят в гората с приказки за среднощно пилотиране — също като да примамиш дете с бонбонче. Цялото домакинство спеше, а родителите му бяха далеч в Сараево.