Скотт Вестерфельд - Левиатан

— Баща ви, ерцхерцогът ни отправи предизвикателство — на мен и на вас. Иска да имате готовност да управлявате всяка машина на служба в Кралската стража, дори посред нощ.

Алек преглътна. Татко винаги казваше, че със задаващата се на хоризонта война, всеки от членовете на двора трябва да е подготвен. А имаше логика в това да започне обучението си, докато майка му беше далеч от къщи. Ако Алек се разбиеше със самохода и най-лошите рани щяха да заздравеят преди принцеса София да се върне.

Но Алек все още се колебаеше. Люкът на ръмжащата вече машина му приличаше на челюстите на гигантски хищник, навел се да откъсне парче плът от жертвата си.

— Ние, разбира се, не бихме могли да Ви принудим насила, Ваша Светлост — обади се граф Волгер с нотка на веселие в гласа. — Винаги можем да обясним на баща ви, че сте бил твърде уплашен.

— Не се страхувам. — Алек сграбчи стълбата и се заизкачва. Острите като зъбите на трион стъпенки се впиваха в ръкавиците му, докато се набираше покрай шиповете, монтирани по долната част на корпуса, които възпираха нежелани посетители да се качат вътре. Пролази в тъмния търбух на машината, миризмата на керосин и пот запълваше ноздрите му, а ритъмът на двигателите отекваше в костите му.

— Добре дошли на борда, Ваше височество — каза един глас. Двама мъже го чакаха в кабината на артилеристите, а каските им проблясваха в тъмата. Екипажът на един Буреход включваше петима души, спомни си Алек. Това не беше някакво си дребно триместно бръмбарче. Едва не забрави да отвърне на поздрава им.

Граф Волгер беше малко зад него на стълбичката, затова Алек продължи да се изкачва към командната кабина. Зае пилотското място, закопчавайки коланите, докато Клоп и Волгер влизаха след него.

Постави ръце на контролните лостове, за да почувства невероятната мощ на машината, потрепваща под ръцете му. Беше странно, като си помислеше, че тези малки ръчки могат да контролират огромните стоманени крака на самохода.

— Пълна видимост — каза Клоп, отваряйки до край визьора. Прохладният нощен въздух се разля в кабината на Бурехода, а луната освети дузини ключове и ръчки.

Четирикраките корвети, които беше пилотирал преди месец, имаха само лостове за управление, уред за измерване на горивото и компас. Но сега пред него бяха наредени безброй стрелки, които потрепваха като мустаците на изнервен котарак.

За какво служеха всички тези неща?

Отмести очи от контролния пулт и се взря през визьора. Разстоянието до земята го замайваше, сякаш гледаше надолу от върха на сеновала и се канеше да скача.

Началото на гората беше само на двадесетина метра. Наистина ли очакваха да пилотира тази машина през наредените нагъсто дървета и заплетените корени… през нощта?

— Когато пожелаете, млади господарю — каза граф Волгер и вече звучеше отегчен.

Алек стисна зъби, решен да не дава повече поводи за забавление на графа. Премести лостовете напред и огромните даймлерови двигатели започнаха да набират сила от завъртането на зъбните предавки и да се задвижват.

Буреходът се надигна бавно, а земята започна да се отдалечава още повече. Алек вече можеше да вижда през короните на дърветата, чак до мъждиво блещукащата Прага.

Издърпа обратно левия лост и избута напред десния. Машината тежко се задвижи напред с нечовешки голяма крачка, притискайки го навътре в пилотското кресло.

Десният педал се надигна леко, когато кракът на самохода удари земята и избута ботуша на Алек. Той се извиваше върху контролните лостове, прехвърляйки тежестта от единия крак на другия. Кабината се люлееше като къщичка на дърво при силен вятър, залитайки назад и напред при всяка гигантска крачка. От двигателите долу се надигна хор от съскане, а стрелките на измервателните уреди играеха, докато пневматичните колена на Бурехода поемаха тежестта на цялата машина.

— Добре… отлично — мърмореше си Ото от мястото на командира. — Само внимавайте с коленното налягане.

Алек се осмели да хвърли един поглед на контролното табло, но нямаше никаква представа за какво говори учителят Клоп. Коленно налягане? Как изобщо някой би могъл да следи всички тези стърчащи от таблото иглички, без да вреже цялата машинария в някое дърво?

— Така е по-добре — рече мъжът след още няколко крачки. Алек кимна сковано, прещастлив от това, че не ги е преобърнал още.

Гората вече беше пред лицата им, изпълвайки целия визьор с тъмна плетеница от форми. Покрай тях профучаха и първите лъснали на светлината клони, закачайки ръбовете на визьора и заливайки Алек със студени душове роса.