Бернар Вербер - Върховната тайна

Сънува Изидор.

Една ръка гали лицето й. Сънува ли? Отваря очи.

Изидор. От плът и кръв.

— Стана полунощ. Не е първият ден. Вторият е — казва той с усмивка.

Тя го гледа с огромните си изумруденозелени очи и на свой ред се усмихва съзаклятнически.

Той мълчаливо я хваща за брадичката и я целува.

Бавно, с треперещи пръсти разкопчава коприненото сако… и съзерцава младата жена.

Зад окото — оптичен нерв, тилно зрително поле, мозъчна кора. Активирани неврони. По цялото им протежение се спускат микроскопични токови удари. Раждат се бързи и ярки мисли, които препускат, същински обезумели мишлета, из огромния лабиринт на мозъка.

Няколко минути по-късно и двамата са съвсем голи, потните им тела са плътно прилепени.

Хипофизата в мозъка на Изидор е свръхвъзбудена. Тя отделя тестостерон над нормата, а той ускорява ритъма на сърцето, което изпраща кръв навсякъде, където има нужда от нея.

Хипоталамусът в мозъка на Люкрес отделя естроген над нормата, предизвиквайки повишено отделяне на млечни хормони, от които чувства гъдел в корема, в зърната на гърдите и я избива на плач.

Той попива всеки неин образ. Ако можеше да премине на ускорен режим на запаметяване! Да накара мотора на камерата да се върти по-бързо, за да заснеме повече от двайсет и пет кадъра в секунда, да стигне до сто, до двеста, които по-късно да може да забавя, да спира, когато му се прииска да си спомни момента.

Вълните на лулиберина, естрогена и тестостерона се смесват в артериите, вените и капилярите. Хормоните плуват обратно на артериалните течения като разгневени сьомги.

Сърцата ускоряват ритъма си. Дишането — също.

Нещо приижда, издига се.

Телата им танцуват. Скъпоценният миг се изживява на множество нива. Гледани отдалеч, двамата приличат на странно двуглаво животно с осем крайника, някакъв розов октопод, който подскача и се извива.

По-отблизо, на нивото на кожата, се е развихрил истински пожар. Половите им органи — слепени, плътно проникнали един в друг, омекотени от природната си окосменост — са оста, превърнала ги в неразделени сиамски близнаци.

Отдолу, под кожата, мускулите изискват повече захар и кислород, за да се покажат на нужната висота. Таламусите в мозъка се стараят да координират дейността на клетките.

Хипоталамусът контролира всичко.

Най-сетне горе, в кортексите, се заражда мисълта.

Обичам я , мисли той.

Обича ме , мисли тя.

Двамата мислят, после вече не мислят.

Пълно затъмнение.

Струва му се, че ще умре. Сърцето спира… Като насън му се явяват двете енергии — на олимпийските богове Ерос и Танатос, обвити в мъгла гиганти, вкопчени един в друг. Втора секунда сърцето е неподвижно. Той затваря очи. Червена завеса. Кафява завеса. Черна завеса. Бяла завеса.

Слетите им тела се превръщат в електрическа батерия, излъчваща осемхерцово „човешко електричество“. Честотата на сърдечния ритъм е също осем херца. Двете полукълба са в пълен синхрон — мозъчната вълна е изравнена със сърдечната, а тя на свой ред — със сексуалната.

Активираната пинеална жлеза отделя ендорфин, кортизон, мелатонин и естествен диметилтриптамин.

Микроскопичната точица, наречена от Финшер и Мартен „Върховна тайна“, на свой ред е стимулирана. В този миг усещането е десетократно по-силно.

Така откриват съществуването на трите вида любов, описани от древните гърци:

— Ерос: плътската любов, сексът;

— Агапи: любовта на чувствата, на сърцето;

— Филия: любовта на ума, на мозъка.

Когато трите се слеят, се получава нитроглицеринов взрив, който се разпространява на вълни с честота осем херца.

Любовта с главно „Л“, за която се разказва в легендите и която се опитват да пресъздадат творците. Сексът, сърцето, мозъкът — в неразривна хармония.

Чакра 2, чакра 4, чакра 6.

Осемхерцовата вълна, създадена от тези три предавателя, тръгва от мозъка, преминава през материята и се разпространява наоколо. Вълна от любов. Те не са просто сливаща се двойка, те са малък енергиен предавател на космическа енергия с честота осем херца.

В мозъка им съзнанието е леко променено.

Вече не съществувам.

За миг пред Изидор се разкриват някои тайни на света.

Кой съм аз, за да заслужа това, което ми се случва?

За миг пред Люкрес се разкриват други тайни на света.

Да не бълнувам?

Долавя, че вселената е прорязана от дълги фини нишки, както и че мозъкът е изграден около едно влакнесто ядро.