Бернар Вербер - Върховната тайна

Пълна тишина. Люкрес шепне в ухото на приятеля си:

— Дийп Блу V спечели… Питам се дали не направихме огромна глупост.

— Не, то е като при спортистите, които вземат допинг. Трябва да се печели честно, защото в противен случай не се зачита.

След като минутата изтича, Миша дава знак на музикантите да засвирят. Звучи финалът на „Хотел Калифорния“. Оркестърът не се спира пред нищо, за да накара танцуващите да забравят всякакви задръжки.

Изидор и Люкрес се целуват на фона на оглушителните акорди, изтръгнати от две електрически китари.

— Аз ви…

— Какво?

Дали и той мисли това, което мисля аз?

Дали и тя мисли това, което мисля аз?

— Нищо.

Той почти го е казал.

Тя се притиска до него.

С нея се чувствам по-силен. Не трябва да се страхувам от нея. Защо ли винаги съм таил подозрения към жените?

Той я притиска по-силно.

С него се чувствам по-силна. Не трябва да се страхувам от него. Защо ли винаги съм таила подозрения към мъжете?

Тя решава да изведе приятеля си от залата „Самюел Финшер“.

— Къде ме водите, Люкрес?

С шперца — нейния „сезам“, тя отваря вратата на МЕС — Музея на епикурейството и свободомислието. Минават покрай гигантската клетка, покрай Адам, Ева и Ной, покрай нощниците, вилиците и портретите на великите философи.

Люкрес води Изидор към един отдел, който не бяха посетили, но който беше забелязала при първото им посещение — легло с балдахин, над което се четеше надпис:

„Легло, принадлежало на Моцарт, на което ощастливявал певиците в тайната си стаичка преди представленията.“

Тя се надига на пръсти, искайки нова целувка. Той остава безучастен.

— Трябва да ви предупредя за нещо — промълвява загрижено.

— За какво?

— Никога не правя любов от първия път.

— Ама ние се познаваме от три години!

— За пръв път ви целувам истински. Следователно за днес е невъзможно да стигна по-далеч.

Тя отстъпва с наведена глава.

— Съжалявам. Това е принцип. Винаги съм се придържал към него. И не искам да му изневеря. В противен случай ще се получи прекалено… прибързано.

След тези думи той се поклонява и си тръгва. Тя остава сама в пустия музей. Разочарована е. Мъчи се да проумее. Никога досега не са я изоставяли по този начин! Винаги тя си е тръгвала първа, с дежурното извинение: „Съжалявам, не ми е приятно вече с теб.“

Люкрес Немрод получава удар по самолюбието си, но в същото време е очарована от романтичната постъпка на Изидор Каценберг.

Поглежда към гигантската клетка.

Представя си някъде дълбоко в себе си…

Преди.

— петнайсет милиарда години: раждане на Вселената;

— пет милиарда години: раждане на Земята;

— три милиарда години: появата на живота на Земята;

— пет милиона години: появата на първите нервни системи;

— три милиона години: появата на човека;

— два милиона години: човешкият мозък изобретява оръдието на труда, което го прави десетократно по-ефикасен;

— сто и трийсет хиляди години: хората започват да рисуват по стените недействителни събития, които си представят, затваряйки очи;

— петдесет години: човешкият мозък изобретява първите програми за изкуствен интелект;

— пет години: компютрите започват да разсъждават самостоятелно, представяйки се като възможни наследници на хората в случай, че човечеството изчезне;

— една седмица: Люкрес Немрод и Изидор Каценберг осуетяват опита на един човек, подпомогнат от компютър, да разпространи един изключително приятен начин за стимулиране на мозъка, който би могъл да доведе до изчезването на човечеството, отдадено без задръжки на удоволствието;

— пет минути: един мъж току-що й е казал „не“, оставяйки я неудовлетворена.

Мисълта изцяло завзема съзнанието й.

За какъв се мисли той!

Малко след това:

Каква деликатност! Каква чувствителност. Какъв психологически усет…

Люкрес броди сред галерията от изображения, сътворени в прослава на удоволствието.

Всъщност той има най-красивите ръце от всички мъже, които съм познавала досега.

За успокоение си поръчва чаша шампанско на бара.

Той хърка.

Пресушава чашата на един дъх.

Притежава блестящ ум. Културен е. Необвързан. Има смелостта да напусне журналистиката, за да бъде напълно свободен.

Затваря очи.

Целувката му…

Връща се обратно в музея и се изтяга на леглото на Моцарт. Дръпва завесите и заспива разочарована и очарована.