Бернар Вербер - Върховната тайна

— Не разбирам какво толкова се прехласвате всички по тази Наташа. На мен ми изглежда по-скоро безцветна. Освен това краката й са доста кльощави. Ако искате моето мнение, прилича малко на анорексичка. Не разбирам тази мода.

Ревността на партньорката му развеселява журналиста.

Старата вражда между дребните рижави жени със зелени очи и високите синеоки блондинки.

Оркестърът подхваща „Хотел Калифорния“ на групата Ийгълс.

— Вие сте най-красивата, Люкрес. Хайде. Това е слоу — единственият танц, който умея да танцувам.

Двамата се оставят на сладостната мелодия да ги носи из залата. Бяло-синьото копринено сако на Люкрес е плътно долепено до взетия под наем смокинг на Изидор.

— Най-сетне си спомних седемте смъртни гряха — неочаквано заявява той. — Лакомия. Разврат. Гняв. Леност. Скъперничество. Гордост. Завист.

— Аха, ето че паметта ви се връща — отбелязва тя, докато оглежда новобрачната двойка.

— Какво не ви харесва в тази сватба? — пита Изидор.

— Намирам, че не си подхождат.

Покрай тях танцуващите се притискат и бавно се движат под звуците на музиката.

— Кажете, как разкрихте загадката на Циклопа?

— Бях мотивиран.

— От перспективата да се докоснете до Върховната тайна ли?

— Не, да ви спася.

— Да ме спасите!

— Вие сте най-голямата досадница, въобразявате си, че винаги сте права, но много държа на вас, Люкрес.

Той се навежда и нежно целува младата жена по рамото, непокрито от коприненото сако.

— Хм… вие…

За да я накара да млъкне, той отново я целува, но този път по устните.

— Какво си мислите, че правите?

Изидор пъха хладните си ръце под коприната и докосва гърба на Люкрес. Тя се отдръпва стресната, но после се отпуска, смаяна от дързостта на жеста. Ръката на Изидор слиза надолу към бедрата й…

— Има една по-силна мотивация от достъпа до Върховната тайна…

Другата ръка следва пътя на първата. Люкрес е изненадана от изключително приятния допир.

— Обичта, която изпитвам към вас, след като предпочетох да ви спася, вместо да се добера до Върховната тайна.

Целувката му става по-продължителна. Устните им нежно се докосват. Нейните леко се разтварят, за да проверят какви са намеренията на партньора. Те са ясни. Той преминава отвъд бариерата на устните и на зъбите. Езикът му търси езика на Люкрес. Малко по-плътните папили в основата на езика са и меки, и грапави, но усещането е прекрасно. И двамата откриват вкуса на устите си с всичките им петстотин хиляди вкусови рецептори.

Той е сладък.

Тя е солена.

Сякаш избликнали от пропукана язовирна стена, половите хормони се разливат по тялото на Изидор, пръскайки фонтани от тестостерон и андростерон.

При Люкрес присъствието на женските хормони — естрадиолът и прогестеронът, е по-дискретно.

Продължават да се целуват. Към първия хормонален коктейл се прибавя един по-рядък хормон — лулиберин, познат като хормона на любовта от пръв поглед. Потта им неусетно променя мириса си. Парфюмът „О“ на Исе Мияке се изпарява и на негово място се настанява един по-наситен аромат. Изидор разпръсква феромони с мускусен дъх. Сега вече са свързани и обонятелно.

Той я притиска съвсем малко по-силно, като че ли се опасява да не счупи финото порцеланово творение. Тя се отпуска, проявява слабост за първи път в живота си.

— Взех решение — изрича той. — Ще се опитам да изкарам един ден, без да гледам новините по телевизията, без да слушам радио и да чета вестници. Един цял ден, в който земята ще се върти, без да се притеснявам за нея. Хората ще могат да се убиват, да вършат несправедливости, диващината ще може да се шири, а аз ще стоя настрана цели двайсет и четири часа.

— Много смело. След това ще трябва да удължите двойно срока на четирийсет и осем часа. И аз взех решение — пак ще пропуша, но без чувство за вина… до утре, след което окончателно ще откажа цигарите.

Музиката внезапно спира и Миша обявява:

— Скъпи приятели, току-що научихме нещо ужасно. Точно преди пет минути Дийп Блу V е победил Леонид Камински. Така световната шампионска титла по шахмат се връща при компютрите.

Освирквания и дюдюкания в залата.

Изидор се пита за миг дали, в знак на отмъщение, няма да се намерят изкушени, които да повредят джобния си компютър или факса си.

Миша успокоява присъстващите.

— Предлагам да запазим минута мълчание в памет на Самюел Финшер, който за известно време ни спести подобно унижение. Нека това поражение породи у нас желание да надминем себе си, за да не могат някой ден машините да ни победят и в други области…